Първите седем – три базови правила в този динамичен период!

В предходната статия маркирахме трите основни етапа от живота на детето (според Валдорфската педагогика). Обозначихме и огромната роля на волята и волевите процеси в ранното детство. Какви обаче са аспектите на тяхната проява, как можем да подкрепяме и насърчаваме това развитие и да го разбираме по-добре, така че да намалим своето напрежение в предизвикателни моменти и да се справим с усещането, че „нещо не е наред” или ние сме „лоши родители”. Какво е необходимо да знаят родителите (и учителите) за този базов период:

1. Имитацията е начин на живот! Детето учи като имитира всичко, което види и чуе – хора, животни, дори действия, които ние вършим по навик или съвсем несъзнателно. Волята води детето по този път, а както знаем, тя е много силно изразен мотиватор. С какво ни помага това?

• Да бъдем осъзнати, че детето попива всичко, което средата му предлага и ако искаме да го научим на нещо, то трябва да го демонстрираме чрез личния си пример. Тук думите и обясненията имат далеч по-малка стойност, отколкото личните действия, защото, особено във възрастта между 0-4 години, децата са невербални – те тепърва се учат да слушат и да изразяват себе си с думи, но за сметка на това са концентрирани в наблюдението и повтаряемостта.
• Да не се сърдим на детето, че иска непрестанно да е около нас, че повтаря неща, които ние сме направили (или казали) без да искаме, несъзнавайки, че даваме „лош” пример, както и че при игра с други деца винаги посяга да вземе тяхното. Това не е израз на някакво негативно желание или поведение, а подсъзнателна нагласа, контролирана от волята, която казва на детето „аз виждам и повтарям това, което виждам, за да се науча да оцелявам. Трябва да правя това, което правиш ти.” В такива моменти често чувам от родители оплаквания, че детето е нахално, все иска чуждото, не може да се задоволи с нищо и т.н. Не! Детето Ви всъщност се развива изключително добре! Детето взема метлата и разпилява боклука, който току-що сте събрали, разхвърля подредения шкаф, изсипва обратно прането? Спокойно, то не Ви прави напук, то просто се учи от Вас, като Ви имитира. Разликата между Вас и него не е само в сръчността, но и в целта. Ако вие метете, за да почистите, детето мете, за да имитира – процесът е несъзнателен и то няма формирано разбиране за целта, която Вие искате да постигнете чрез действията си.

2. Повече движение по-умно дете! Детето в най-ранна възраст развива не само своето тяло, но и своята нервна система чрез опитността на движението. Колкото повече свободно движение – толкова по-добре. Затова никога не съм била привърженик на детските кошарки (освен за сън, разбира се, както и като безопасно място, на което да оставим детето, когато ни се налага да отидем до банята, например). Детето трябва да има свободата да опознава, да опитва различни начини на придвижване, да повтаря действия. Времето в свободни игри и в игри навън е безценно! Подсъзнателно децата знаят това и именно тяхната воля ги прави толкова активни през най-ранните детски години. Защо е така? От всеки неврон в главата на детето растат малки нервни влакна, които нямат допир едно до друго. Между тях са формирани т. нар. синапси, изпълнени с вещества, които служат като невропредаватели, чрез които всъщност се осъществява комуникацията между мозъчните клетки. Колкото повече детето се движи и повтаря своите движения, толкова повече се развива тази система. Всъщност мисленето, като вътрешен процес, представялява движение, което в най-ранна детска възраст се изразява и развива чрез външните движения на тялото, най-често – повтарящи се. Откъдето следва и точка 3.

3. „Имам нужда да правя това отново и отново! Позволи ми, моля те!” Малкото дете учи чрез повторение. То иска непрекъснато да се качва и слиза от канапето, да прескача прага на вратата, да мести едни и същи предмети… Именно така детето заучава определени действия и правила. В това число – детето има нужда отново и отново да му бъде назоваван един и същи предмет, да му бъде напомняно едно и също правило и да проверява едни и същи граници на позволеното. То може Ви предизвиква, като посяга отново и отново към контакта, за да провери дали Вие ще реагирате по един и същи начин и да заучи Вашата реакция и съответното ограничение). Неслучайно малките деца се нуждаят от рутина в ежедневието си – тоест повтаряемост, която да им даде усещането за ред и сигурност и да им предостави възможност да заучат навиците, правилата и практиките, които се прилагат в средата, в която съществуват. За нас, възрастните, тези повтарящи се действия могат да бъдат много изнервящи понякога, особено когато изискват и ние да повтаряме с детето или когато предизвикват шум, но за него те са безкрайно важни и нашето търпение и разбиране скоро се увенчава по време на т.нар. „скокове в растежа”, при които можем да видим как детето рязко придобива нови умения, става по-самостоятелно, говори по-добре и т.н.

Важно е родителят и учителят да имат разбиране към тези нужди на детето, за да не пречупват детската воля при тяхната проява, а да я насърчават правилно. Именно волята и активно развиващата се нервна система са в основата на детските „кризи”, които повечето родители така добре познават. Особено силно те се проявяват когато се опитаме да прекъснем детето в неговата дейност, да нарушим заниманията, особено в тяхната повтаряемост или да променим рутината. Детето така потъва в своята активност, водено от несъзнателни процеси, че лесно губи контрол. Разбира се, това далеч не означава, че ние, като родители или възпитатели, трябва да позволим на детето абсолютно безгранична свобода. С търпение, умереност и много постоянство правилата и границите се настаняват в ежедневието на малкия откривател, стига това да става по законите на природата и на родителската информираност.

Най-важни за детето през периода на първите седем години са средата и добротата в нея. Как точно влияе средата на детето и как ние можем да му бъдем максимално полезни ще разберем в следващата статия!

С обич,

В.