МОЯТА МЕЧТА И МОЯТА МИСИЯ

Здравей!

Много се радвам, че си тук!

За мен

Казвам се Валентина Милева и съм се посветила на това да подкрепям семействата по пътя на тяхното най-голямо предизвикателство днес – намирането на баланс. Баланс, в който всяка личност в семейната система се чувства значима, подкрепяна и разбирана и разполага с безкраен хоризонт от осъзнати ресурси, чрез които да реализира и да надгражда себе си, да вдъхновява и да подкрепя хората, докосващи се до нея.

Aз съм бъдещ позитивен психолог, сертифициран треньор по личностни и семейни трансформациии, експерт по детско развитие и семейни отношения, сертифициран Валдорф педагог и Монтесори водач.  Аз съм основател на проекта „Осъзнат живот – мъдро родителство”, автор на множество стратии, материали и обучения, посветени на детското развитие, възпитание, семейните отношения и личностото развитие в контекста на родителството. Също така аз съм и съпруга, майка на две деца и жена, преминала през много лични трансформации. Аз съм творец – в работата си и в собствения си живот. И силно вярвам, че всеки може и заслужава да бъде такъв!

Споделям своя опит с родители, осъзнали, че най-добрият начин да осигурят пълноценна грижа за децата си е като започнат от себе си. Защото най-прекият път към това да разбираш детето си, е като се научиш да чуваш и разбираш себе си. Най-пълноценна за твоето дете среда е тази, в която хората непрестанно се развиват, опознават себе си и своите близки, комуникират градивно и създават уникални механизми за споделено преодоляване на предизвикателствата. Защото предизвикателствата не са нещо, от което да се боим, а нещо, чрез което да растем! Заедно!

Моят най-ценен ресурс се състои в това, че аз дълбоко познавам двата полюса на човешката трансформация. Онзи, на който човек се чувства прикован, когато не обича, не разбира, не подкрепя себе си, не може да бъде ресурсен нито за себе си, нито за околните и най-вече – не знае как да излезе от задушаващия го кръг от неудовлетворение, страх и болка. Познавам и другия полюс – на Промяната. Там, където човек се вслушва в себе си, стъпил смело по своя път, той осъзнато и отговорно твори чудеса в живота си и ги споделя с ценните за него хора. Там, където човек се превръща в модел, във вдъхновение, в символ на бъдеще!

Къде се срещат тези два полюса? Аз го наричам ресурсна пресечна точка. Там, където човек осъзнава, че неговите най-големи слабости и страхове всъщност могат да бъдат трансформирани в най-силните и позитивни проявления на неговата личност. Там, където човекът започва да твори себе си – като личност, като партньор, като родител. Как се случва това? С отговорност, с труд, с вяра, с много любов и с правилната подкрепа!

А защо осъзнатият живот ни води към мъдро родителство?

Защото човек може да даде на другия само онова, което носи в себе си! Ако искаш да дадеш любов на семейството си, трябва да умееш да обичаш себе си. Ако искаш да имаш ресурса да се грижиш за друг, трябва първо да се погрижиш за себе си. Ако искаш да бъдеш учител на своето дете, трябва първо да се научиш да бъдеш ученик на Живота. Ако искаш да излекуваш нечия болка или да я предотвратиш, трябва да умееш да приемаш, да лекуваш и да се учиш от своята болка. Семейните трансформации винаги минават през лични такива. За да расте семейството като общност, като единна зряла и здрава система, всяка отделна личност в него трябва да има възможността, подкрепата и ресурса да реализира и развие себе си. Такава, каквато е – удивителна, пъстрокрила и трансформираща се. Точно като самия живот.

Сега ще ти разкажа малко повече за себе си.

Преди няколко години и аз бях като много други млади жени, изгубили посоката в динамиката на едно забързано ежедневие – хранех се нездравословно, живеех под стреса на професията и намирах безброй оправдания да не се погрижа за себе си и да не сбъдна мечтите си. Криех се зад травмите на трудното си детство без родители, въртях се в капана на едни и същи болезнени и неползотворни модели на отношения с роднини, приятели, колеги и разбира се – вярвах, че животът е страшно несправедлив към мен. Че нямам късмет. Че все на мен се случва. Че другите са виновни, че винаги се оказват лоши и некоректни към мен, а аз давам твърде много от себе си и в крайна сметка – оставам разочарована. Живеех с дълбокото убеждение, че животът ми не зависи от мен и че на този свят някои хора просто имат и могат, а други – не. Не чувах гласа на душата си, ден след ден затрупвах с прах от чужди очаквания, изисквания и претенции към мен всичките си мечти, таланти и стремежи и бавно се превръщах в един млад, но уморен от живота, от хората и най-вече от себе си, човек.

Кога се промени всичко?

В най-важния за мен момент – когато станах майка. В мига на най-голямото си щастие се наложи да направя труден, но много отговорен и градивен избор – да живея или не. В един миг, в резултат от години неудовлетворение, липса на отговорност и грижа за себе си, преследване на чужди представи за щастие, животът ми се преобърна. Моята повратна точка бе болестта, която ме мотивира и вдъхнови да преразгледам целия си живот – всяко кътче от душата си, всички свои отношения, решения, избори, травми и страхове. Да се изправя срещу най-болезнените, обезсърчени и гневни частици от същността си. Да се разруша до основи, за да се съградя отново.

Този процес отне години. Бе много труден, болезнен – и физически, и емоционално, но трансформира живота, семейството, отношенията ми с околните и работата ми изцяло. Научих безкрайно много за себе си, научих много за Човека. За това какви безкрайни, необятни вселени сме всички ние, на колко много сме способни, без изобщно да го подозираме, а също и през колко сходни неща преминаваме като хора. Установих, че когато човек е близо до ръба, той действително се учи да лети най-добре. Научих колко силен може да бъде човек, когато тялото, умът и душата му се обединят в едно цяло, водено от любовта и вярата в себе си и в света. Научих, че никой не може да носи отговорност за твоите грешки и решения, но и никой не може да вярва в теб така, както ти имаш нужда да повярваш в себе си, за да озариш собствения си път. Разбрах това тогава, когато лекари не вярваха, че мога да бъда. Тогава, когато осъзнах, че понякога, за да оцелееш, трябва част от теб да умре, да я пуснеш да си иде и да избереш да бъдеш изключение от правилото, дори това на медицината.

Първата моя мисия в живота бе да оцелея – за да бъда жива и здрава съпруга и майка. За да докажа, че силата на ума и душата могат да лекуват тялото и могат да творят чудеса.

Втората моя мисия бе да стана по-осъзната, мъдра и отговорна, за да бъда пример за децата си с грешките, които съм допускала, но не са ме пречупили, с уроците, който понякога идват на цената на много болка, но винаги са безкрайна благодат. Да съградя себе си отново – стъпка по стъпка по пътя към мечтите си.

Третата моя мисия е да споделя своя опит, своя път и своите знания – като жена, майка и професионалист с теб – за да знаеш, че през каквото и да преминаваш, не си сам. За да вярваш, че колкото и да ти е трудно – има смисъл. За да си позволиш да преминеш собствените си граници и да стигнеш там, където никога не си вярвал, че можеш да бъдеш! За да спреш да се определяш чрез допуснатите грешки, чуждото мнение и страховете си, а да се изправиш над тях – като поредно стъпало по пътя към себе си и към света, изпълнен с Любов. За да престанеш да се боиш, че ще бъдеш като тях – хората, които са те наранили или са се опитали да те предопределят. За да създадеш промяна, като самият ти се превърнеш в Промяна – за себе си, за своето семейство, за своята общност, за своите деца!

Хайде, да вървим!
Заедно!

С обич,

В.