5 важни въпроса, които да обсъдим преди да имаме дете
Колкото повече работя с млади семейства, толковa повeче се срещам с една много тревожна тенденция във връзките. Тенденцията да не си говорим истински! Днес, когато сме напълно свободни да избираме кога, с кого и как да се обвържем, сами да създаваме правилата и да задаваме посока на връзката си, все по-често се сблъсквам със семейства, в които липсва ясна комуникация по базови въпроси. Въпроси, които няма как да останат пренебрегнати, когато вървим по пътя към стабилни семейни отношения и особено тогава, когато правим най-голяма съвместна крачка заедно – създаваме дете!
Може да Ви се стори странно, но огромна, наистина огромна част от конфликтите в семействата днес се дължат именно на пренебрегната, недостатъчно развита или неправилно оценена комуникация. Общуване, при което хората не са се научили да заявяват ясно и адекватно себе си и да чуват другия, давайки му свободата да се изрази истински, без излишни провокации. Общуване, в което, за съжаление, твърде често се избягват „неудобните” теми с наивното очакване, че любовта, тръпката, страстта, емоцията, вълнението са достатъчни. А те не са! Защото истинската любов е много повече от всички тези емоции. Любовта не е просто някакво чувство! Тя е избор! Осъзнат избор, който ние всеки ден правим по хиляди начин и който се изразява в нашето поведение.
В тази статия ще разгледаме петте най-важни въпроса, които е добре всяка двойка да изясни преди да вземе важното и трансформиращо решение да има дете. Това са именно тези въпроси, които твърде често откривам като основен източник на проблеми в комуникацията при работата ми с млади семейства! Всъщност, в най-добрия случай, тези въпроси трябва да бъдат обсъдени още в момента, в който двойката реши да надгради своите отношения. Още по-важно е тези въпроси да не спират да бъдат обсъждани точно толкова често, колкото всеки един от партньорите почувства, че има нужда и съответно винаги, когато настъпи някаква промяна на обстоятелствата. Това са няколко опорни точки, които далеч не изчерпват възможните причини за конфликт, но се явяват много важна база за здрави отношения!
Помнете – колкото и пикантни статии да прочетете на тема „какво да не споделяме с партньора си” има едно основно правило за здрави, щастливи и пълноценни отношения, които могат да устоят и да се развият при всякакви обствоятелства и това е ИСТИНАТА. Само онази двойка, която може да говори ВИНАГИ и ЗА ВСИЧКО с пълна откритост, искреност и приемане е по-силна от всяко обстоятелство, от всяка ревност, от всяка външна провокация и от всяко вътрешно противоречие! Една крепост е толкова силна, колкото стабилни са хората в нея! Най-слабото място на една двойка са темите, за които избягва да говори и именно те трябва да бъдат лекувани първо!
И така, моите 5, като съпруга, майка и практик са:
- Искате ли деца, колко, кога и как?
Много често, когато двама души тръгнат заедно по пътя на сериозните отношения, със или без брак, всеки от партньорите счита, че развитието на тяхната връзка се „подразбира”. Това, за което обаче те често не си дават сметка е, че нашето „подразбиране” си е само наше. Ние изграждаме нашите очаквания съобразно нашата „ментална карта“ – начина, по който ние виждаме света на базата на нашата натрупана опитност. А опитността на всеки човек е различна, следователно и неговите очаквания и разбирания за живота. И ако за единия от партньорите децата са естествено продължение на брака, то другия може да иска да „си поживее” още няколко години. И това не означава непременно, че двойката не може да намери решение, удовлетворяващо и двете страни, но със сигурност означава, че ще преживее някои „катаклизми”, ако не се научи да говори открито по тези въпроси.
Важно е също да объдите евентуални варианти при трудности в зачеването. Да, никой не иска да мисли по тези неприятни въпроси и всеки се надява да не се случи на него, но истината е, че когато двойката се сблъска с подобен проблем (а това, за съжаление, се случва често) е важно двойката да има идеята дали ще продължи да върви по един общ път и как точно. Има хора, които копнеят за дете на всяка цена и биха преминали през всичко, за да станат родители. Други (по-често често мъжете) държат да отгледат дете, което е тяхно собствено. Важно е не просто да знаем дали и колко деца иска другия, но също така и през какви условия е готов да премине в името на това.
- Финанси, разходи, бюджет, имущество!
Въпросът за любовта някак често изключва въпросът за парите. Не звучи романтично, знам. Но истината е, че никой не живее вън от материалните си нужди и желания, без значение дали е сам или във връзка. Рано или късно въпроси като това къде ще живеем и как ще си осигурим жилище, с колко средства ще разполагаме и как – стандарт на живот, спестявания, инвестиции, развитие, става актуален. А когато се появят децата става повече от важен. Добре е двойката да има ясни рамки за това кой и как ще допринася за бюджета. Дали той ще бъде общ или всеки ще има свои пари. Кой какви разходи ще поема при отделни бюджети и как ще се разпределят средствата при общ такъв. Много често двойките се разминават в очакванията си за участие в общите финансови въпроси и това поставя началото на едни трудни, продължителни и често доста нелицеприятни конфликти, които, разбира се, се изострят точно след появата на детето, когато, например, жената може да очаква, че занапред мъжът трябва да се справи с осигуряването на семейството, а мъжът тайничко се надява, например, жената да се върне бързо на работа, за да си „стъпят на краката“. Моят личен съвет като съпруга и майка е в полза на общия бюджет, който бива обсъждан достатъчно често, в който има баланс и уважение към нуждите на всеки и който е реален и с оглед осигуряване на бъдещето на семейството. По мои наблюдения бюджет тип „всеки за себе си” по-често поражда недоверие, конфликти, нереалистични очаквания и взаимни обвинения между партньорите. Каквото и да изберете обаче е важно то да бъде проговорено, изяснено и фиксирано.
- Кой как ще участва в отглеждането на детето?
Днес все още се подразбира, че жената е тази, която ще остане у дома с детето, но все повече майки споделят, че това не е точно тяхната „мечта”. Дали защото понякога се налага, дали защото майката просто изпитва желание и потребост да се върне на работа, двойката трябва да съумее да вземе онова решение, което удовлетворява адекватно всички страни с техните нужди и представи. Много жени се чувстват неразбрани и обидени, когато пропускат да проговорят с партньорите си своето жеание да се върнат на работа и в последствие установят, че таткото просто е приел, че мама ще остане у дома. Или обратното! Все повече майки осъзнават появата на детето като повратна точка за тяхното личностно и кариерно развитие и копнеят за подкрепа, за да тръгнат по нов, неотъпкан път, който носи своите рискове и промени за семейството. Важно е мъжът е жената да споделят и да опресняват своите представи за това как ще протече отглеждането на детето особено в така важните първи години от живота му.
Много е важно също да имате начална представа за това каква подкрепа очаква всеки един от партньприте от другия – в какво количество и под каква форма. Иначе казано, ще има ли „мъжки“ и „женски“ задължения, ще участва ли татко в домакинството и доколко мама ще очаква това от него. А в грижата за малкото бебе? Всички знаем, че в период на стрес, напрежение и предизвикателства, битовите въпроси могат да изглеждат като големи, трудно преодолими и много конфликтни точки.
- Кой, дали, как и колко ще Ви помага?
Колкото и прекрасни да са отношенията ни с човека до нас, рано или късно всички се сблъскваме с въпроса кой и доколко ще има участие, намеса и влияние в нашата връзка – близки, роднини, приятели, на които сме свикнали да се доверяваме, да споделяме и които са важна част от живота ни, но не винаги си „пасват“ с нашата половинка. Този въпрос става особено важен и чувствителен когато в семейството се появи дете, ангажираността, умората, напрежението нараснат, за сметка на личното време на двойката. Огромна част от семействата страдат от конфликти, породени от неизяснени граници в отношенията между новосъздаденото семейство и близките и роднините на всеки един от партньорите. В добрия случай, всеки се вълнува и иска да помогне с каквото може и е необходим един осъзнат и активен процес на напасване между личности, характери и принципи в начина на живот, за да може помощта да бъде наистина реална, оценена и да носи удовлетворение за всички страни. В по-лошия случай се касае за проблемини родителски модели, трудна или болезнена комуникация между поколенията, неотработени травми, заобикаляне и премълчаване на проблеми, които често градират в усещане за неразбиране, неуважение, прекомерна намеса и трудни за преодоляване конфликти в двойката.
Въпросът за помощта, от която младото семейство се нуждае трябва да бъде разгледан в две основни направления:
- помощ от близки, ако имате такива на разположение – кой и колко ще се намесва в семейните Ви отношения, къде ще поставите границата.
- външна помощ, ако нямате близки хора, на които да разчитате – какви други опции за помощ и подкрепа ще използвате.
Въпросът с помощта често е много пренебрегван от младите двойки. От една страна, прекомерното вмешателство на роднини в отношенията на двойката, дори и под предлог на оказана помощ, често се приема за нещо „нормално по нашите ширини”. Но това „нормално“ може да бъде доста нездравословно, ако няма ясна комуникация, взаимно уважение и адекватни граници.
От друга страна, двойките, които не разполагат с възможността да разчитат на близки в отглеждането на детето често смятат, че наемането на помощ срещу заплащане е лукс, който биха могли да пренебрегнат. И доколкото по финансови прични за някои семейства това наистина е така, то това далеч не го прави маловажно! Времето за мама и татко – по отделно като личности и заедно – като двойка е иключително важно за да премине двойката градивно през изпитателния период на родителството и да надгради връзката си!
- Какви принципи и модели във възпитанието на детето искате да следвате?
Едва ли има смисъл да напомням, че най-стабилното, здравословно и щастливо детство е онова, в което мама и татко са единни, работят в екип и подхождат с баланс, търпение и последователност към децата си. Твърде често обаче въпросът за отлеждането и възпитанието на децата изплува на преден план едва тогава, когато младите родители се сблъскат с първите „родителски кризи”. За някои те започват още с прибирането на майката и бебето у дома, когато се появяват въпроси като този трябва ли да успокояваме бебето винаги, когато плаче, или да го оставим „ да се нареве”, трябва ли да храним бебето през нощта или „да го залъгваме с водичка” и т.н.
Понякога, ако първите седмици са били по-лесни или са възприемани като нормална отговорност на мама, дилемите изплуват при началото на добре познатия днес „бебешки пубертет” и понякога, съвсем неусетно споровете дали да гушкаме или да наказваме и пляскаме се превръщат в ежедневие. Това, разбира се, засилва трудния преход на детето през тези периоди, защото то усеща всеки конфликт, несигурност и нестабилност във своята среда. Заедно с това води и до един постоянно тлеещ разрив между мама и татко, който се захранва от непрестанно растящото напрежение и умора и може да има доста крайни последствия за двойката, често доста подценявани.
Също така има родители, които имат категорични очаквания към своето потомство още преди то да се е появи на бял свят и могат да стигнат до значителни крайности в преследването на своите цели. Хубаво е младото семейство да обсъди своята детска опитност, своите представи, да сподели очакванията, идеите и представите си за родителството и за възпитанието на децата си. Тук често изплуват детски травми и погрешни родителски модели, наследени от нашите собствени родители, които трябва да бъдат проговорени, отработени и лекувани в името на едно здраво семейство и здравословно родителство!
Както казахме, това са само 5 опорни точки и колкото повече, колкото по-често и за колкото повече неща говори една двойка, толкова по-силна, здрава и градивна е нейната връзка! Накрая е важно да отбележим и едно много важно нещо: каквито и представи да си изградите за родителството, голяма част от тях няма да се оправдаят, защото това е един много динамичен период, изпълнен с промени на толкова много нива, които рядко можем да преживеем в друг етап от своя житейски път. Когато обсъждаме всички тези въпроси с нашата половинка, идеята не е да стигнем до ясен и категоричен план точно какво и как ще се случва, защото животът е пълен с изненади, които ни изпитват, предизвикват и развиват. С времето много от идеите, желанията и първоначалните Ви нагласи и планове ще се променят, ще се допълват или ще отпадат и това е напълно нормално! Променя се животът, променяме се и ние. Въпросът е да се научим да го правим заедно! Основната цел е да се научим да говорим! Правилното, непрестанно и откровено общуване е основата на всяка връзка!!! Да споделяме, да обсъждаме, да нямаме неудобни теми, да не подценяваме „дребните въпроси”, да не се страхуваме да заявим себе си и да не се боим от това, че нашите представи се разминават от тези на другия, защото там, където има обич, доверие и взаимно желание всичко друго се изгражда. Всъщност така се раждат истинските семейства! Онези, в които растат най-щастливите деца!
С обич,
В.