3 безценни правила за успешна комуникация, които обикновено пропускаме
Комуникацията е нещо безкрайно просто, нали?! Единият говори, другият слуша и после обратното! Звучи така лесно, а често пъти е толкова безрезултатно – не разбираме какво и защо другият се опитва да ни каже, срещаме трудности да изразим себе си, не усещаме възприемане и подкрепа и разбира се, често стигаме до нежелани конфликти. Причините за това често са много простички, но тяхното преодоляване изисква време, отдаденост и най-вече – преодоляване на себе си! Защото днес, когато сме свободни да общуваме по толкова много начини, твърде често избираме да го правим повърхностно, неискрено или неосъзнато. Не отделяме достатъчно внимание на това да се фокусираме адекватно върху другия, да работим с него в екип и да израстваме заедно – потенциал, който всяка комуникация, дори и конфликтната ни носи.
В тази статия ще споделя с Вас три базови правила, които аз следвам в комуникацията си с другите, особено у дома и които винаги носят резултат, стига да възпитаме в себе си умението и търпението да се придържаме към тях!
- Това, което ние казваме и това, което другият разбира невинаги е едно и също! И това е напълно нормално!
Тук вероятно много от Вас си казват „Е, да, естествено! Това се вижда всеки път когато… защото той/тя…“ Защото той или тя просто не сте Вие! И всеки изразява себе си по различен начин. Но по-важното тук е и това, че този начин не е един! Във взаимодействието с другия ние използваме редица осъзнати и неосъзнати методи за комуникация – и вербални (чрез думи) и невербални (поза на тялото, мимики, жестове, физиономии „случайни“ действия и др.) И всички тези сигнали, които ние изпращаме до другия подлеждат на тълкуване от негова страна, на негова лична интерпретация. Важно е да знаем и да помним, че колкото и да се стараем да се изразяваме ясно и точно, другият все пак разбира онова, което може, на базата на своята собствена интерпретация.
Как се получава тази интерпретация и дали тя е въпрос на желание? Да, разбира се – желанието да чуем и разберем другия е ключово за успешната комуникация с него, не е е всичко! Личната интерпретация се състои и от нашия светоглед, нашето базово разбиране за другия, нашата натрупана до момента опитност по обсъжданите въпроси, нашите емоции, настроение, вътрешни нагласи, дори от нашите хормони и от това какъв пол сме и кой център в мозъка използваме в момента. Изобщо една огромна палитра от фактори, значителна част от които ни влияят на дълбоко, несъзнателно ниво и предопределят начина, по който ние възприемаме и обработваме информацията, идваща от другия, както и нашата реакция към него.
С какво ни помагат тези факти? Помагат ни на първо място да си отдъхнем малко и да свалим напрежението в общуването с другия – не всичко зависи от нас! И дори не всичко зависи от него и неговото активно желание! Често, постигането на качествена комуникация изисква време, защото преди самия обмен на информация, която считаме за важна, има един опознавателен етап на нагаждане към другия, към неговия стил, поведение, излъчване. Комуникацията изисква базова адаптация към другия, която ние често отхвърляме на подсъзнателно ниво само защото нещо ни е притеснило и напрегнало – например позата на другия, темата на разговора, неподходящ момент за него или пък дори температурата в стаята и това, че в момента сме гладни или бързаме, например. Помнете – търпението и толерантността са ключови за успешната комуникация – не само към другия, но и към себе си!
- Добрата комуникация е въпрос на постоянно осъзнато опознаване на себе си и на другия!
Представете си следната ситуация: мъж и жена, обичат се, заедно са, но често се карат все на едни и същи теми. Уж постигат съгласие, уж се успокояват, уж всичко е минало и след известен период от време сцената се повтаря. И двамата се чувстват раздразнени, изтощени и обезсърчени. Губят мотивация, вяра в другия и в себе си, защото и единият и другият не могат да се въздържат да казват неща, които вече знаят, че са неприятни и нежелани или изобщо да демонстрират поведение, което знаят, че наранява или дразни другия. Ако в един по-спокоен момент запитаме всеки от тях, по отделно, защо се получава така, обикновено следва една динамична тирада от хаотични обяснения кой какво е искал да каже и как другият е реагирал. Тоест едно емоционално „изсипване“ на цялата палитра чувства и енергия, граничещи с гняв и разочарование, че не е постигнато разбирателство и всеки се е почувствал по своему самотен. След като емоцията се успокои и двамата отново бъдат запитани защо според тях се е получило така, обикновено следва един много простичък отговор: „Не знам“.
А защо е така? Защото, за да достигнем до другия, е добре да го познаваме! В живота ни често се налага да комуникираме и да постигаме резултати с хора, които не познаваме добре по една или друга причина, но когато се касае за нашето собствено семейство – партньор или деца, познаването на другия е много базов елемент от градивната връзка. Това опознаване е един безкраен процес с множество елементи. Безкраен, защото всеки един човек се променя и развива непрестанно, дори да не го осъзнава и ние непрестанно имаме какво да учим от и за него. Многото елементи се състоят в различните фактори, които влияят на човешката личност и човешкото поведение. Както казахме, един такъв фактор например е полът. Женското и мъжкото поведение се подчиняват на различни хормони и независимо колко ни се иска да не е така, това е факт. Именно поради тази причина жените и мъжете получават, обработват и реагират на информация и стимули по различни начини. Пътят до тях също е различен! Колкото повече знаем за тези процеси, толкова по ясна представа имаме какво можем да очакваме от другия, какви граници да заложим в общуването, а също така как да бъдем подкрепящи, мотивиращи, обичащи по един градивен начин и да постигаме резултати в посоката, която сме си избрали. Тук е много важно да не забравяме и че само онзи, който истински познава и се доверява на себе си, може да опознае и да се довери истински и другия. Когато ние сами за себе си не знаем какво ни влияе, как и защо, откъде идват нашите емоции и реакции, как да ги разпознаваме и контролираме по време на важна комуникация и взаимодействие с другите и особено по време на конфликт, оставаме заключени в своите собствени ограничения. Колкото по-малко познава себе си един човек, толкова по-малко знае и умее да достига до другия! Тогава, дори да искаме, не можем да разберем другия, защото подсъзнателно сме фокусирани върху себе си и своя дефицит на разбиране на собствените ни процеси и стимули. Това особено важи и за комуникацията ни и възпитанието на децата и затова, ако искаме да бъдем добри родители, трябва непрестанно да развиваме и опознаваме себе си! Пътят към другия минава през пътя към себе си и този път трябва да бъде непрестанно надграждан и в двете посоки!
- Kомуникацията е градивна тогава, когато целта ѝ е да бъде градивна!
Няма как да очакваме много от комуникацията с някого, ако целта ни е просто да излеем гнева си, да „се наложим“ или да породим конфликт. Комуникацията е мъдър инструмент за развитие – на себе си, на другия, на връзката, на общата цел. Комуникацията е като бумеранг – тя ни дава онова, което влагаме в нея. Ако чрез нея търсим винаги, влагаме обида, грубост, това е и което ще получим. Ако просто искаме да покажем на другия, че ние сме прави, а той греши, вместо да намерим най-доброто решение и за двете страни, ние губим своя ресурс в негативни упреци и противоборство, вместо да го инвестираме в постигане на обща цел и положителен резултат. Понякога, за да стигнем до нещо градивно, неизменно минаваме през критика, обсъждане на неудобни и болезнени теми, но важното е да имаме градивна крайна цел и през цялото време да се придържаме към нея! Важно е нашето мото да бъде не просто „аз искам“, а „ние можем… Как да го постигнем заедно?“ Защото това е най-важният елемент на комуникацията – тя превръща теб и мен в едно „заедно“ и нашата комуникация ще бъде успешна тогава, когато и двамата осъзнато направим своя избор да надградим себе си в нашето „заедно“!
При всеки акт на комуникация ние правим избор как да позиционираме себе си и как да достигнем до другия. Важно е да правим този избор осъзнато, защото той винаги носи последствия и единственият начин те да бъдат положителни е ние да ги изградим като такива. Заедно!
С обич,
В.
