Децата и трудните теми

В практиката ми с родителите често си говорим за подхода към децата, когато започнат да поставят пред нас онези, „неудобните“ въпроси. За някои родители това са въпросите, свързани със смъртта (особено, ако родителят има силен страх, болезнен спомен или преживяване, свързано с темата). За други са темите, свързани с интимността (които за много от днешните родители са били табу в родините им семейства). За трети са въпроси, отнасящи се до бита – харчене на пари (ако семейството има затруднения или просто поддържа стандарт, различен от този на преобладаващия социален кръг, храненето (ако някой, например, е страдал от хранително разстройство или заболяване), отношенията с другия родител (ако той е отсъстващ, има раздяла, смърт или конфликти).

Списъкът от възможни „неудобни“ теми може да бъде много дълъг, защото във всяко семейство и за всеки родител различни въпроси могат да породят тревога, неудобство, болезнен спомен, с оглед неговия личен житейски опит, модели и начин на мислене.

Като специалист много се радвам, че все повече родители повдигат пред мен въпроса как да подхождаме към децата, когато те започнат да задават такъв тип въпроси и затова, с оглед разнообразието от теми, възможни ситуации и личностни особености, в следващите редове ще Ви споделя няколко общи насоки за тези моменти.

Любопитството е естествено, приветствайте го!

По природа децата са любопитни същества. Всъщност, всички сме, макар поняка, с годините, да го забравяме. Любопитството е  нашето „гориво“ за живот. Любопитството е напълно присъщо, нормално и адекватно за детската възраст. Децата опознават света около себе си, изграждат връзки и са жадни за знание и взаимодействие с процесите на живота. Има родители, които се плашат от тази жажда. И в страха си, понякога се опитват да я пресекат, за да предпазят или защитят детето. Или себе си, ако то „напипа“ болезнена за тях тема.

Любопитството обаче не бива да бъде ограничавано, а приемано като безценен, свързващ инструмент между детето, света и родителите, които откликват на въпросите. Има приблизителни възрастови очертания на възникването на определени страхове, интереси и повдигането на определени теми при децата. Като цяло обаче любопитството е хубаво да бъде винаги приветствано положително само по себе си.

Когато родителите се тревожат дали не е твърде рано за интереса към някоя тема, винаги казвам, че не въпросите, които детето задава, а съдържанието на отговорите, които възрастните дават трябва да бъдат съобразени с възрастта на детето.

Не се страхувайте от въпросите

Най-важното нещо, когато децата започнат да ни задават по-трудни или по-особени за нас въпроси, е КАК, а не КАКВО им отговаряме.

Родителите често са притеснени дали дават адекватна информация, с оглед възрастта на детето, което, както посочихме по-горе също е важно. Често обаче те се концентрират повече върху съдържанието на отговора, отколкото върху връзката с детето в този момент.

Истината е, че ключовият фактор тук е реакцията на родителя. Нали помните колко важно е любопитството? Е, нашата основна задача, когато детото ни задава въпрос е да подхраним неговото доверие, че и въпросът, и самото дете ще бъдат приети с обич и подкрепа от родителя. Когато родителят е воден от страха да не сбърка в отговора, от болката, която въпросът може да му причини, понякога дори от гнева си, детето получава много неприятна обратна връзка като:

• Не е ок да питам.
• Не ок това да е важно за мен.
• Аз не съм ок, щом това е важно за мен.
• Тук не е безопасно за мен, когато се вълнувам от това.
• Тук няма да получа отговор.

Затова отговори като:

• „Какви са тези глупости, дето ти се въртят в главата?“
• „Ти нямаш ли си друга работа?“ „Много си малък“,
• „За това не се говори“ и т.н.

са меко казано неподходящи.

Какво се случва с детето, когато получи такъв отговор? Обичайно то се затваря. Какво се случва с интереса му по темата обаче? Дали той изчезва? НЕ! Просто се пренасочва към друг източник на информация. Ако това започне да се случва от ранна възраст, с повтаряемост, има голям шанс да имаме проблем с другите източници на информация по-късно.

Какво се случва когато дадена тема се превърне в табу у дома? А когато отново и отново детето получава отхвърляне по определени теми? Започва да страда доверителната ни връзка с него.

 

Отговорите, които давате на детето не са просто информация, те са връзка!

Децата винаги усещат, кога някоя тема е „по-особена“ за родителя, за обществото. И затова е особено важно на кого ще се доверят, за да намерят отговори. Ключовото тук не са отговорите, а доверието. Когато откликваме с подкрепа, уважение и откритост пред децата, когато им покажем, че могат да ни задават всякакви въпроси, че могат да ни доверят всички свои размишления, връзката с тях се засилва. Важно е тази връзка да бъде едно защитено от „табута“ и критика пространство. Защото това ни дава възможност ние да бъдем първият източник на информация по много от ключовите теми (и първата представа за това как се получава информация, кой съм аз, когато търся отговори). А на детето дава увереност, че е прието, обичано и може да се разкрие. Фактори, които ще бъдат особно важни през пубертета, когато съвсем естествено голяма част от информацията ще бъде търсена, сверяване и тествана извън семейната среда.

И все пак, когато се чудите как да подходите:

1. Покажете, че приветствате интереса

Дори нещо простичко, като „Знаеш ли, аз също доста съм мислил по тази тема.“ или „А ти какво смяташ по въпроса“, или „Много се радвам, че ме попита, това изглежда много вълнуващо, нали“.

2. Използвайте помощни средства (особено, ако се чудите как да обясните като за дете)

Днес има толкова много книжки за деца по вякакви теми – емоции, тяло и неприкосновеност, финанси, семейни отношения. Можете да кажете: „Ина мен ми е интересно, искаш ли да погледнем заедно ето тук.“. Или дори да подберете някоя история от вече налична у дома книга и да я разгледате през фокуса на въпроса, който детето е поставило.

3. Игровият модел е винаги безценен

Децата учат през играта и най-добре изразяват себе си през играта. Чрез игрите с детето можете да се ориентирате какво точно го интересува, дори от какво е породен интересът и каква е неговата лична интерпретация на възможния отговор. Това ще Ви помогне да подберете и думите, и количеството информация, с оглед неговата възраст и развитие. Просто присъствайте и наблюдавайте.

4. Бъдете готови, че определени теми могат да бъдат значими много дълго време

Въпросите при децата често не приключват с получаване на един отговор. Дори можем да кажем, че те едва тогава започват. Децата нямат нашата опитност и водени от любопитството, те започват да подреждат много пъзели в главите си. Затова дадена тема – за смъртта, секса, отношенията, страховете може да се появява отново и отново за дълъг период от време в историите, игрите, действията на детето. Това Ви показва къде е фокусът на неговия интерес и развитие в момента.

5. Останете спокойни и искрени!

Понякога децата задават много „неудобни“ за нас въпроси. Няма да забравя как веднъж, когато вървяхме по улицата, дъщеря ми изведнъж се присети за ситуация, в която съм я смъмрила предходния ден и ме попита: „Мамо, твоята майка защо умря? Защото не си я слушала като малка ли?“. Беше доста шокиращо за мен в първите няколко секунди. Нали знаете как децата изведнъж могат да прескочат от тема в тема и да направят много интересни интерпретации. И е важно в тези моменти ние да останем стабилни, иначе сами можем да откликнем по не особено градивен начин. И да пропуснем да видим, че зад този въпрос се крият може би неща като: страх от загуба и смърт – събития, което детето тепърва започва да изучава и осмисля. Нуждата от валидация – дори да сме се скарали или да съм била смъмрена, няма да бъда изоставена или необичана. Желанието на детето да разбере повече за живота – къде е мястото на моята баба, какво и защо се е случило с нея и т.н.

В такива моменти е важно не просто да даваме информация, а да отворим сърцето си за детето. Теми като скръбта, конфликтите, страховете, родителските грешки не бива да бъдат табу у дома. Ние сме хора, имаме своите болки, трудности и крахове и децата имат нужда да знаят това. Разбира се това не е покана да ги натоварим със своите емоции по един незрял начин, но именно избягването емоциите, които дадени въпроси могат да предизвикат у самите нас, превръща тези въпроси в товар и за децата ни.

Ако мога да дам един финален съвет за по-лесно преминаване през „трудните теми“, то той е: грижете се и подхранвайте своето собствено любопитство. Нали помните, то е горивото на живота. И не приключва с детството!

Ако пуснем убеждението, че като родители трябва да имаме всички отговори и те трябва да бъдат „правилните отговори“.

Ако се откажем от идеята да вземемаме всичко прекалено на сериозно, то децата ни предлагат един много интересен и вълнуващ начин да преразгледаме света през техния пъстър калейдоскоп. Да научим нещо ново за нещата, за които си мислим, че знаем достатъчно, понеже, нали сме големи. Да видим, че онова, което е болезно или плашещо за нас може да бъде вдъхновяващо, вълнуващо и лековито за душата ни, през връзката с децата. Да се осмелим да бъдем „невежи“ като възрастни, за да стенем по-мъдри – като децата или иначе казано – да изследваме света, поне за миг, повече през връзката с него и по-малко през фактите.

И ако все пак останат теми, които усещаме, че ни изваждат от равновесие, реагираме остро, бягаме от тях или ставаме тревожни – значи там има нещо, за което да се погрижим първо в себе си.

Желая Ви споделено любопитство!

С обич,

В.