Защо празниците са толкова трудни за мнозина?

С наближаването на големи празници, ваканции или други значими събития, броят на хора, търсещи подкрепа за справяне със стреса, тревожността, трудните емоции или нуждата от вземане на големи решения в живота, се увеличава значително. И докато социалните мрежи, филмите и романите преливат от красиви пейзажи, симпатични идеи за декорация, забавления, вкусни ястия и идилично споделено време, всъщност все повече хора споделят, че празничните дни, семейните почивки, посещението при близки или други лични значими събития (рождени дни, сватби, кръщенета, юбилей) ги напрягат значително, правят комуникацията с близките им чувствително по-трудна, водят до повече конфликти и неприятни преживявания.

Защо има толкова голямо разминаване между идиличните представи и реалните ситуации, които преживяваме и то в онези моменти, които би следвало да бъдат едни от най-радостните в живота ни? Какви са възможните причини за това и как можем да си помогнем?

Разминаване с реалността

С каквото и разминаване да се сблъскваме в живота си – от протичането на едно единствено събитие, до отношенията с хората около нас, родителството или реализацията в професията, разочарованието, раздразнението или тъгата, които изпитваме винаги ни водят към една важна стъпка. Корекция на очакванията. Връщане към реалността. Адаптация към нея – една от основните черти за здравата и зряла личност. Очакванията могат да бъдат много тежко бреме, особено предвид факта, че днес буквално живеем във фабрика за илюзии. Затова, когато виждаме, че нещата не вървят според плана и особено ако това се повтаря многократно (всяка Коледа, всеки рожден ден на майка Ви или всяко семейно пътуване до морето), значи е важно на първо място да погледнем какви са очакванията (осъзнати и неосъзнати) и по какъв начин те кореспондират с реалността в живота Ви. Едва тогава можем да започнем да взаимодействаме с тази реалност по различен, по-щадящ и по-градивен за нас начин. Много често тук клиентите ми казват: „аз нямам очакване да… но много ми се искаше…“ а двете неща не са особено различни, особено когато сме изправени пред един и същи резултат – разочарованието.

Травматични преживявания

Наскоро една клиентка, 38- годишна жена, щастливо омъжена майка на две деца, заемаща висок мениджърски пост в голяма компания сподели с мен: „Аз знам, че съм голяма жена, постигнала съм толкова много, успявам да координирам толкова хора на работа, отстоявам себе си, заслужила съм и съм оправдала позициите си в професията, но когато стъпя в дома на родителите си, се превръщам отново в онова малко момиченце, което стъпва на пръсти и чака някой да му се разкрещи, че е счупило чашата“. И такива споделяния далеч не са рядкост. Защо се случва така? Защо изпитваме напрежение от повтарящи се събития? Защо ни преследват на пръв поглед необясними неприятни за нас чувства? Защо искаме да избягаме от определени ситуации, които би следвало да са приятни за нас? Много просто – памет. Всичко, което някога сме преживяли остава на съхранение в нашето подсъзнание. И често „изплува“ и „натиска бутоните ни“ когато най-малко очакваме. Когато се връщаме назад към места, хора и ситуации, които са провокирали силни преживявания и чувства (повтарящи се или еднократни, но силни), ние съвсем естествено се връщаме към тези чувства. Към мислите, които са ги провокирали и към инстинктивните реакции, които те провокират. Ако сме свикнали да бъдем критикувани, „разпъвани на кръст“ по някоя неудобна тема, ако като деца са ни се карали много, мърморили са ни или празниците са били белязани от някакви други неприяти събития и обстоятелства, съвсем естествено е да изпитваме напрежение, връщайки се към спомена за тях и към преповтарянето на рутината, с която те обичайно са свързани.

Особено трудни са празничните събития, които ни връщат към спомена за скъпи хора, които вече не са сред нас или с които сме прекъснали връзка по болезнен начин и чиято липса не сме приели и преработили.

Можем да си помогнем като се вгледаме в себе си и изследваме кои са нещата, които стоят в основата на болката или тревожността, която изпитваме. Много често откриваме, че те далеч не са свързани само с празниците, просто през останалото време ги заобикаляме по-лесно (защото има по-малко динамика, по-малко струпване на хора или просто физически отбягваме определени хора и ситуации). Всичко това обаче е свързано с цялостното ни израстване и ни дава много добра основа за него.

Отношенията с близките

Стресът покрай празниците засяка не само нас, но и близките ни и всеки има своите причини и своите лични преживявания. Ако отношенията с майка Ви или със свекървата са трудни целогодишно, колкото и да ни се иска по празниците хората да бъдат „по-добри“, всъщност практиката показва, че по-вероятно е тези отношения да станат още по-обтегнати. Същото важи за всички онези роднини, които избягваме, темите, които не искаме да обсъждаме и неимоверните ни опити да останем добри и позитивни.

За да си помогнем, тук отново е много важно да бъдем реалисти и да не очакваме от хората изведнъж да се променят заради нас, особено пък от по-възрастните членове на семейството. Празниците могат да бъдат прекрасен повод да се вгледаме по-дълбоко в другия и в отношенията с него, а по този начин и в самите себе си. Но това е работа, за която една Коледа обикновено не е достатъчна.

Битовите аспекти на празниците

Често, особено когато станем родители, празниците лесно могат да се превърнат в безкраен списък с отговорности. От на пръв поглед леките неща като украса, избор на подаръци или тоалет, до готвене, чистене, логистика, организация, финансовото обезпечение на всичко това, ангажиране с други хора, които имат своя визия за нещата. Паралелно, предпразничните и следпразничните периоди често са наситени с повече отговорности и повишени нива на стрес на работно място – приключване на сезона или годината, обезпечаване изпълнението на задачите в периода на годишния ни отпуск, страх от съкращения, допълнителни изисквания или стрес от страна на шефове и колеги.

Тук можем да си помогнем като стъпим на досегашния си опит и набележим стъпки в планирането и изпълнението на задачите си, базирано на реалните ни финансови, физически и психо-емоционални ресурси, а не на жланието да успеем да се справим с всичко перфектно. Както многократно отбелязахме, нереалистичните представи са в основата на непрятните преживявния.

Родителският стрес

Не е тайна, че за родителите празниците и семейните пътувания са далеч по стресиращи. Родителите трябва да окажат същата грижа на децата си, която оказват през цялото останало време, но този път поемайки допълнителни ангажименти покрай организация, подготовка и съобразяване с други хора, а често и в дискомфорта на ново място, където липсват обичайните удобства. Също така, не е изненада, че децата „обичат“ да се разболяват непосредствено преди или по време на празниците, което значително повишава нивата на стрес и умора у родителите и категорично напомня, че има огромна разлика между почивка и семейна ваканция.

Децата често изпитват огромно вълнение около предстоящото идване на Дядо Коледа, плацикането в басейна през лятната ваканция или посещението на баба и дядо, които винаги носят подаръци. Всичко това води до повече напрежение, по-буйно поведение, повече пакости. Тук най-доброто ни „оръжие“ е да сме подготвени за това и да имаме реални очаквания към децата си, като сложим и своята нужда от време за себе си и почивка в списъка със задачи.

Празниците са наситени с огромна палитра емоции и наред с вълнението, веселбата или вкусното хапване, към тях се прибавят носталгията, неприятни спомени, трудни отношения с близките, купищата ангажименти в личен, смеен и професионален план. Много хора изживяват тъга, гняв, опистошително напрежение, разочарование от себе си и близките си отново и отново при всяко подобно събитие и отказват да се вгледат в него в по-голяма дълбочина, водени от мисълта, че се налага да изтърпят това само за кратко.

Истината обаче е, че точно както децата, така и празниците, и всички значими събития, извеждат на преден план онези неща, от които сме свикнали от отвръщаме поглед, да се крием или да бягаме. И върху които имаме реална нужда да работим! Има хора, с които работя от години и всяка година, именно покрай празниците, те се връщат към едни и същи конфликти, проблеми или дори към темата за евентуален развод с партньора, с когото иначе „оцеляват“ през всички останали 11 месеца от годината. Тук изкушението да се оставим на заблудата, че празниците са просто едно „лудо време“, в което ни се случват странни неща, защото сме по-изнервени или емоционални е много силно. И много опасно. Именно тези по-стресиращи и емоционални моменти в живота ни са онова звънче, което ни напомня за важни неща, които крием от себе си и ни дава поле да се срещнем отново с тях и да пораснем. А най-ценният ресурс на празниците е, че те отварят това поле за нас отновно и отново всяка година. За да растем наистина, а не само на възраст. И това е истинската магия на празника, а не наивното, детско очакване, че празничните дни ще бъдат прекрасни просто защото са празнични или че тази година, нещата ще бъдат различни, без ние направили каквито и да било стъпки към тази различност.

Желая Ви мъдри и топли празници, наситени със смелост, реалилизъм и лично сътворено вълшебство.

С обич,

В.