Какви предизвикателства можем да очакваме, когато детето тръгне на ясла или градина и как да ги посрещнем?

Какви предизвикателства можем да очакваме, когато детето тръгне на ясла или градина и как да ги посрещнем?

Родителите винаги очакваме новите етапи в живота на децата си със смесица от чувства. От една страна се вълнуваме и се радваме, виждайки как малкото човече расте и вече смело се впуска в приключенията на живота, а от друга сърцето ни се свива, защото знаем, че тези приключения имат и своите предизвикателства и пътят пред детето ни никога няма да бъде изцяло равен. Това е така, за щастие, защото именно неравностите са онова, което изгражда личността и характера и превръща човека в истински смел пътешественик в своя собствен живот.

Колкото по-малко е детето, толкова по-вълнуващ е прехода, особено когато той е свързан с отделянето от вече познатата и защитена среда. Както тръгването на ясла или на детска градина.

В предходната статия говорихме за някои от факторите, които най-често влияят на адаптационния процес при детето, което за първи път (или след дълго отсъствие) прекрачва прага на градината или яслата.

В този материал ще поговорим за някои явни и не толкова явни нежелани промени, които могат да настъпят в поведението на детето и които индикират трудности в адаптацията. И разбира се, ще отговорим на най-важния родителски въпрос: как да постъпя?

  1. Проява на агресия или „лошо поведение”

Едно от големите притеснения на всеки отговорен родител е как ще се държи неговото дете, когато попадне в нова среда. Ще бъде ли мило и възпитано както съм го учил у дома? Ще свикне ли лесно с това, че играчките там не са само негови? А дали няма да удари някого, да изпадне в истерия или да се приучи на някоя лоша дума?

Тук е важно да посочим няколко неща:

  • Подобни притеснения в една или друга степен са присъщи на всеки родител. Важно е да не се съизмеряваме с децата си, очаквайки от тях да демонстрират от съвсем ранна възраст нашите перфектни родителски умения чрез своето перфектно поведение. Но все пак е напълно нормално да се тревожим и да се питаме каква „работа” сме свършили до момента. Въпросът е тези питания да не вземат превес в нашето отношение към детето, защото – да не забравяме – поведението е само върха на айсберга и е важно какви емоции и процеси протичат под него!
  • Детската агресия (в определени рамки) е напълно нормално проявление. Когато говорим за агресия е важно да имаме предвид на каква възраст е детето, на какъв етап от развитието си, в какви ситуации проявява агресия. Защото, както във всяка друга ситуация, и тук има крайности. Има родители, които в агресивното общуване у дома изобщо не се впечатляват от моделите, които заучават и проявяват децата им. А проблемът е на лице! Има и такива, които в желанието си да възпитат най-доброто дете на света, определят като крайна агресия всяко избухване или нервна проява на детето си, дори когато тя е съвсем в нормата за възрастта му и за ситуацията.
  • Агресията е защитен механизъм. Вероятно вече знаете това, но е важно да уточним – агресивното дете често е просто тъжно, наранено или уплашено дете, което все още трудно изразява с думи емоциите си и поради своята незрялост действа първосигнално.
  • Конфликтите, които се появяват между децата са важна и съществена част от тяхното личностно и социално развитие и не бива да бъдат предотвратявани на всяка цена! Независимо дали говорим за площадката пред блока или за детската градина. Възрастният е там, за да се намеси и да подкрепи (не да набие, да нахока и да унижи или на всяка цена да „предпази”) децата в процеса на естествено учене на някои социални норми.

Как да постъпим?

Всяко дете в някакъв момент ще прояви агресия – дали ще хвърли играчка, дали ще разпилее конструктура, дали ще хлопне вратат или ще ухапе или цапне друго дете – това е нормално! Дали трябва да реагираме? Да! Важно е обаче как! Моите съвети тук са:

  • Оставяйте ситуацията да се развие и децата сами да намерят решение. Не се намесвайте просто защото Ви е страх, че може нещо да се случи. Това, разбира се, не важи за случаите, в които виждате реална опасност, опит за нараняване и т.н. Иначе казано – намесваме се само при нужда.
  • Не реагирайте крайно и не съдете, особено, ако не сте сигури как се е развива ситуацията.
  • Не съдете децата, а постъпките – когато сме груби в изказванията и жестовете си „ти идиот такъв, защо си толкова груб, я ела да те нашляпам и да видиш ти кого ще биеш”. Унижението и грубостта създават насилници и жертви. Те не учат. Поне не на онова, което целим. Те пораждат силни емоции, фиксации и блокажи, с които детето борави на подсъзнателно ниво цял живот. Нашата цел е да приучим към конкретно поведение и това трябва да стане разбираемо за него. А човек учи тогава, когато се чувства защитен, приман, обичан и чут.
  • Горните правила важат и за градината и яслата в случаите, в които научите, че Вашето дете се е държало грубо. Не позволявате учителите да го унижават особено във Ваше присъствие, не го правете и Вие. Помнете, че независимо от поведението, това дете е Ваше и когато е „добро”, и когато е „лошо”. То вярва на Вас и разчита на Вас да бъдете възрастният в ситуацията, а не детето с накърнена чест! Обсъждането на детското поведение става у дома. След обсъждане на проявата насаме с детето, можете да се върнете към ситуацията (ако е достатъчно голямо) и да го помолите да се извини или просто да му помогнете да преобразува негативния опит в позитивен.
  1. Мамо, напишках се”, „Мамо, нахрани ме ти”, „Мамо, носи ме”

Всяка промяна е стрес за детето. Важно е да знаем, че в определена степен стресът е необходим и ценен за развитието на всеки от нас!

Стресът често води до моментен регрес. Какво означава това? Най-просто казано, когато детето не се чувства добре в новата ситуация на „пораснало дете”, то прави крачка назад в развитието си към онзи момент, в който се е чувствало по-уверено, обичано и защитено. Регресът се появява естествено в определени фази на развитие при децата и стига да не продължава прекалено дълго, с адекватна реакция от страна на родителите той се израства и надгражда. Стресовите ситуации, като тръгване на градина, училище, проблем в семейството или поява на ново бебче, могат да предизвикат и по-продължителен регрес, който е важно да бъде подкрепен правилно.

Регресът може да има различни изяви. Довчера детето се е хранило само, днес иска Вие да го храните. Вече сте махнали памперса и детето използва гърне или тоалетна, но ето, че отново се напишква или отказва да седне на гърнето. Детето оправя стаята си само, но днес Ви казва, че не може и не знае как. Детето отказва да играе на игри за неговата възраст и се „прави на бебе” (особено когато у дома има по-малко братче или сестриче). Детето става по-гушкаво, има повече капризи, иска да спи при Вас или просто да правите всичко заедно.

Списъкът с възможности е голям. Понякога имаме на лице само една проява, понякога са в комплект. Понякога за тези прояви допринася и големият брой деца в градината, на които трудно може да се обърне индивидуално внимание. Или пък детето се отказва от навик, който е придобило точно преди постъпването на градина – както много родители често бързат да махнат памперса преди градина, но не си оставят достатъчно време за адаптация към новия навик и детето започва отново да се напишква.

Как да постъпим?

  • Не отблъскваме детето – даваме му повече нежност и време, НО не се опитваме да го съжаляваме или компенсираме за промяната. Това въвежда родителя в ролята на „виновния”, а детето в ролята на „жертва” – прекрасен метод за възпитание на бъдещи манипулатори.
  • Помагаме на детето, но не се съгласяваме да правим нещата вместо него. Най-често децата просто искат да се свържат с нас и се успокояват просто да сме до тях, докато правят онова, което „не могат” – хранят се, обличат се или седят на гърнето.
  • Напомняме на детето колко е хубаво да си по-голям и какви са неговите плюсове от това, но не го хокаме и унижаваме, че се държи като бебе.

Накратко: даваме повече любов, внимание и подкрепа, но не оставяме детето да се върне в „начална фаза”. Преодоляването на регреса може да отнеме време и е важно да сме зареди с търпение!

  1. Промени в съня и храненето.

Едва ли е нужно да споменаваме, че стресът влияе на храненето и съня. Дори ние, възрастните знаем това добре от опит. Веднъж тръгнали на ясла или градина децата могат да откажат обедния сън, макар да имат видима нужда от него. Могат да започнат да сънуват кошмари, да не могат да заспиват сами или навреме. Могат да се появят промени в апетита, както и крайни предпочитания към определени храни. Всичко това на първо място е свързано с промени на чисто физическо и хормонално ниво в организма на детето, а след това, разбира се и на психологическо ниво. Подобни предизвикателства отнемат време и често стресират родителите – изтощават ги от една страна, а от друга те се тревожат за здравето на децата си. Някои деца дори проявяват симптоми на хиперактивност, грешно диагностицирани от възпитателите или родителите си, докато всъщност се касае до трудности в адаптацията.

Какво помага тук и как да постъпим?

  • Спазване на постоянен режим – хубаво е детето да се адаптира предварително спрямо режима в градината или яслата още преди да е започнало да ги посещава. Съобразете часовете за сън и хранене спрямо факта, че денят на детето ще бъде наситен с много нови емоции и за да може да ги преработва, му трябват адекватни количества сън, достатъчно чести паузи за хранене и почивка през деня. Разбира се режим трябва да има и у дома.
  • Въведете ритуали – четене на приказка или гушкане преди сън. Любима играчка и пижамка в градината за обедния сън. Вечеря на семейството заедно. Топла баня преди лягане. Можете да включите употребата на етерични масла към банята или към нощния сън чрез дифузер. Действат успокояващо и способстват в предотвратяването и борбата с вируси.
  • Не правете чести изключения от режима на детето. Да, децата са малки и няма нищо лошо, ако са сънували кошмар или има буря да спрят някоя нощ при вас. Но ако имате нужда от почивка и искате да ги приучите да спят сами, е добре да не правите твърде чести изключения.
  • Намалете екраните, бурните игри и напрежението преди лягане и хранене. Оставете си пространство за успокояващо споделено време.
  1. Детето боледува често

Повечето майки посрещат градинския период с леко присвити сърца, знаейки, че им предстои често боледуване. Всяко дете е различно и всеки организъм е различен. Имунната система е мускул, който трябва да бъде трениран, казват специалистите. Заедно с това обаче е важно да отбележим и следното – стресът понижава съпротивителните сили на организма. Особено когато е в комбинация с промени в съня и храненето (в негативен аспект). Затова е добре да сме подготвени, че боледуването, освен на физическо ниво, е обусловено и свързано с психическото и емоционалното състояние на нашите деца. Колкото по-трудно се адаптират те, толкова по-често и продължително може да бъде боледуването.

Как да постъпим?

Ако искаме да помогнем оздравителния или превантивния процес при децата, трябва да им осигурим на детето не само достатъчно здравословен режим на хранене, сън и движение, но също и спокойствие, подкрепа и адекватна свързаност с близките. Детето трябва да получи възможност и позволение да изразява емоциите, които се пораждат в него и да почувства, че е обичано и приемано заедно с тях. А родителят трябва да си позволи свободата да живее своя живот отвъд родителската роля.

  1. Отчуждението родител-дете

Колкото по-малко е детето, когато постъпва в детско заведение, толкова повече майката се безспокои, че то ще се отчужди от нея. Чувството на вина, страховете и тревогите са неизменна част от родителството, но не повишават неговия стандарт – нито за нас, нито за децата ни. Важно е да знаем няколко неща:

  • Родителят не може да бъде заменен. Неведнъж съм препоръчвала да не се избързва с оставянето на децата в ясла. Детето има нужда преди всичко от своята майка до 3 годишна възраст. Това е периодът на силна привързаност и също така на ученето, възприятието и имитацията предимно на възрастни. Това не означава, че трябва да се чувстваме виновни, ако ни се наложи да направим тази крачка по-рано. Важното е, ако имаме избор – да го направим осъзнато. Също така е важно да знаем, че колкото и време детето да прекарва дневно в градината, яслата или с бавачката, потребността от близост с родителите му не се променя. В семейството има йерархия и децата добре усещат това. Те знаят точно коя е мама и коя е учителката.
  • Родителският и преподавателският авторитет се формират различно. Имат някои общи бази, но има и голяма разлика. Затова често се получават ситуации, в които детето слуша в градината, а вкъщи не. Или пък мама се опитва да обучава детето както в градината, но не се получава. Важно е мама да не поема твърде много роли и да не се опитва да замества такива. Всек има своята позиция в живота на детето и тя е важна. Освен това, когато говорим за ясла или градина – там огромна тежест оказва не само авторитетът на преподавателя, но и груповата динамика.
  • Детето не отговаря на очаквания, но следва нишката на своята преданост към родителя. То е отделен човек, може много да ни изненада в хода на адаптацията си и е важно да сме търпеливи и да се опитваме повече да го разбираме, отколкото да го караме то да разбира нас. Детската преданост обаче може да постави децата в роля, която изобщо не съзнаваме. Когато родителят е обладан от твърде много страхове – дали детето ще се адаптира, дали ще боледува, детето може и да изпълни тези негови негативни очаквания. Затова е важно първо да се погрижим за своя баланс, който се превръща в основа на баанса у детето.

Разбира се, отчуждение между родителят и детето може да настъпи, но то рядко е в резултата само на посещението на детско заведение. Бих казала дори, че това е изключение. В повечето случаи се дължи на поведението и характеристиките на самия родител/и или на потъване в поредица от динамики, с които не знаем как да се справим. Например – детето тръгва на градина, среща трудности в адаптацията, ние едва смогваме с работата, която не обичаме, домашните задължения и честите боледувания или дори с новото бебе у дома. Лека полека споровете, наказанията, виковете и липсата на време и внимание вземат болезнен и за двете страни превес.

Как да постъпим?

  • Приемаме, че отделянето на детето от нас е естествен процес и не се опитваме да компенсираме, да оправдаем или да стопираме този процес. Той трябва да се случи в определени граници и етапи. За да може детето да порасне, а понякога и родителят също.
  • Осигуряваме на детето преходни периоди при оставяне и вземане от детското заведение. Някои родители пропускат да подгтовят децата си за това какво предстои, а е добре да го правим. Не само преди началото на периода на адаптация, но и всяка сутрин, когато оставяме детето. Полезно е да създадем ритуал, например: „сега ще отидем до вратата, мама ще те прегърне и ще каже чао. После ще дадеш ръка на госпожата, ще влезеш и ще си обуеш пантофките. След това ще закусите с децата, ще си играете, после пак ще хапнете, ще спинкате и мама ще дойде”. Колкото по-малко е детето, толкова по-кратка и проста трябва да е поредността от действия.

Вечер, когато вземат детето си родителите често допускат две грешки – или директно тръгват с него към колата/ автобуса сякаш правят нещо съвсем рутинно и носят багаж, или се хвърлят да прегръщат и мачкат детето, особено ако отскоро е тръгнало на градина. И двете неща натоварват детето. То има нужда да се свърже с родителя след като не е било с него цял ден. Добър начин за това е да клекнете на нивото на детето, погледът Ви може да е малко по-висок от него, да го поздравите с някакъв Ваш, специален поздрав и да последвате индикациите, които то Ви дава. Някои деца веднага искат да бъдат прегърнати, други – не. Слушайте детето! Колкото по-леко минат тези първи минути от Вашата среща, толкова по-спокойна ще бъде вечерта, храненето и сънят на детето. А и оставянето на следващия ден.

  • Отделяйте индивидуално време на детето. Само за него. Дори да е малко. Четене на книга, кърмене (ако все още е факт), игра в банята, гушкане или просто говорене – време, в което детето чува с всяка Ваша вибрация „Аз съм важен! Ти си тук за мен!”
  • Позволете му емоции! – Промяната често е свързана с променливи емоции, от гневно тръшкане, до хленчене и „безпричинен плача”. Това е част от преработката на цялата натрупана енергия. Вие сте домът на Вашето дете, а у дома човек единствено може да бъде изцяло себе си.

Разбира се това далеч не е цялият списък от всички възможни предизвикателства. С някои можете да се справите сами, с любов и търпение. С други, може би ще е добре да потърсите специалист. Важното е да помните, че Вие сте най-добрите родители за Вашето дете, да не забравяте, че Вие сте възрастният в ситуацията и най-вече, че всяка ситуация отминава. Важно е след нея да остане Любов!

С обич,

В.