Факторите, които влияят на адаптацията в детската градина и яслата и как да облекчим прехода към промяната

За всички нас, родителите, етапите на израстване и отделяне на нашите деца представляват предизвикателство. Особено силно и двете страни усещаме отделянето когато децата са съвсем малки. Днес те тръгват на ясла и градина все по-рано, а родителите стремглаво се впускат в хаотичното и претоварено ежедневие, което им оставя все по-малко време и енергия за осъзнат преход, споделеност и внимание към процеса на израстване. Въпросите и очакванията към процеса създават мрежа от тревоги и вътрешно напрежение, предшестващи първите дни в новата среда, в която детето попада.

Обикновено тръгването на ясла или градина е съчетано, а често пъти и наложено от необходимостта мама да се върне на работа, което допълнително натоварна отношенията родител – дете. Детето преминава през палитра от динамични процеси, а мама се чувства напрегната, притеснена, понякога дори виновна за това, че се налага да остави своето дете на грижите на друг. Съществува и друга крайност – за детето идва време да се отдели, но мама е така фокусирана върху него, че сама усложнява процеса. Родителите се стараят да компенсират стреса от промяната с предварителна подготовка на детето, която е важна и полезна, но често, след като сме положили необходимите усилия процесът по адаптация да мине леко, оставаме неприятно изненадани от някои промени в поведението и отношенията ни с детето. Родителите се притесняват, изпитват вина или изпадат в конфликт с детето или помежду си. За съжаление, все още в голяма част от детските ясли и градини в страната ни липсва разбиране и хармония във връзката родител – учител – дете и така, при трудности в адаптацията, родителите по-скоро изпадат в конфликт с възпитателите на детето, отколкото да си партнират градивно в процеса.

Тук възникват три основни въпроса, на които ще отговоря в следващата поредица от статии:

1. Кои са факторите, които влияят на адаптацията в детската градина и яслата и как облекчим прехода към промяната?
2. Какви (неочаквани) трудности могат да се появят в процеса на адаптацията и как да се справим с тях?
3. Как да изградим качествена комуникация с възпитателите на нашето дете?

В този материал ще поговорим по-конкретно за това кои са основните групи фактори, които имат значение за адаптацията на детето в детската градина или яслата и как можем да подпомогнем процеса

За това как ще протече адаптацията на детето към новия режим, място и обкръжение значение имат няколко основни фактора:

1. На каква възраст е детето

Колкото по-голямо е детето, толкова повече можем да разговаряме с него, да му обясняваме какво предстои и да получваме обратна връзка от него за това, което преживява. Това не означава непременно, че договарянето с детето ще стане по-лесно, но определено имаме повече възможности и инструменти за това. Важно е обаче да не забравяме, че макар и вече да си служи с думите точно като нас, възрастните, процесите в съзнанието на детето не са сходни с тези на „големите” и в ранна възраст, особено до 7 години, невербалната комуникация остава ключова. Това означава, че макар да общуваме много с нашето дете посредством думи, не бива да подценяваме останалите поведенчески сигнали, които получаваме от него. Често те са напълно несъзнателни, но могат да ни покажат с много по-голяма точност как се чувства детето и как наистина протича адаптацията за него.

2. Фаза на равзитие на детето.

Според възрастта на детето родителите подбират методите за предварителна подготовка за неговото постъпване в новата среда. Ако детето постъпва в детска градина и с него вече можем да говорим, да разказваме, да четем книжки и да обясняваме какво престои, да го включим в подготовката на раницата, да го заведем да разгледа новото място и да се срещне с учителката предварително, с малкото дете в яслена възраст тези процеси, макар да са важни, не носят същия резултат. С по-малките деца е добре да осъществим така наречения преходен период. Какво означава това?

След 3-годишна възраст децата навлизат в по-социална фаза. Те вече комуникират с по-голяма лекота, постепенно и напълно естествено проявяват все повече интерес и желание да комуникират със средата около себе си самостоятелно и да се отделят от родителите си. За разлика от тях, децата в по-ранна възраст са във фаза на привързаност. Те по-трудно се отделят от човека, който пряко се грижи за тях (най-вече мама), по-трудно понасят среда с много хора и силна стимулация. Затова, когато подготвяме детето за ясла, е от полза предварително да посещаваме с него групи за родители и деца. Такива групи могат да бъдат музикални, театрални или групи за детско развитие или за йога за майки и деца, например. Това са места, на които децата, с подкрепата на своите родители, се запознават с нова среда и привикват да бъдат обкръжени от други деца. Заниманията са с достатъчно кратка продължителност, за да могат децата да изследват, без да бъдат претоварени. Заедно с това, родителите получават подкрепа от специалист с опит и не на последно място – опознават реакциите, нуждите и темперамента на своите деца по-добре. Постепенно времето, прекарано в подобни занимания може да се увеличи и мама може полека да започне да се отделя от детето.

Днес има много изледвания, посветени на положителните и отрицателните страни от ранното отделяне на детето от семейната среда и посещаване на детско заведение. Като специалист и майка, аз съм привърженик на практиката децата да посещават детска градина след третата си годишнина. В този период, освен изграждане на силна и стабилна връзка с майката, която е основополагаща не само за здравословното развитие на детето, но и за развитието на потенциала на самата майка и на връзката родител-дете, в детето следва да бъдат развити и определени умения за самостоятелност. Такива са например способността детето да говори и да изразява нуждите си, да се облича и съблича само, да се храни, да използва тоалетна, и др. Те са показателни за степента на развитие на детето (макар да варират, защото всяко дете е уникално), а също така са и индикатор за естествения процес на отделяне.

3. Темперамент на детето

Неслучайно по-горе споменахме отделните фази, касаещи способността на детето да се свързва с другите. Много често срещам родители, които, в желанието си да не нарушават своя ритъм на живот, водят малкото бебе навсякъде със себе си. Когато детето, заобиколено от шумуве, миризми и хора в ресторанта започне да плаче и нервничи, родителите решават, че детето им няма да има умението да се социализира добре. Те постепенно и често несъзнателно го третират като интровертен тип и понякога започват да влияят на неговата самооценка още в ранна възраст. Такива родители можем да чуем да казват „Остави го, той обича да е сам” или „Той не умее да се забавлява” „Тя все е крива и недоволна”. Истината е, че всеки човек има свои темперамент, който не може да бъде изцяло модифициран, но може да се развива и трансформира в резултат от средата и начина на живот на индивида. Притеснителното бебе, което не обича да бъде заобиколено от много хора може и да остане такова, но може и след като излезе от фазата на привързаността да се превърне в едно изключително комуникативно и екстровертно дете. Показатели за темперамента на детето можем да открием още в най-ранна възраст, но е важно, особено ако не сме получили експертно мнение за това, да не поставяме етикети на детето. Или на себе си!

И все пак темпераментът може да бъде определящ за това как детето ще премине през адаптацията в градината. Разбира се, когато говорим за темперамент е важно да правим разграничение между него и изградените навици на детето. Едно дете, макар и много общително, ако дълго време е било държано изолирано в малък кръг от хора, както се случи с много деца по време на пандемията, може да преживее огромен стрес при тръгването на ясла или градина и да се държи така, сякаш тази среда е крайно неподходяща за него, дори по природа да е общително. Ако искаме да научим какъв е темпераментът на нашето дете и какво можем да очакваме от адаптацията му в градината, можем да потърсим експертна оценка за това. Тя ще бъде от полза и за родителите, които искат да се ориентират по-добре в това какви са подходящите занимания за малкия подрастващ човек, какъв тип комуникация сработва при общуването с него и как по-лесно да се справяме с конфликтите, които неизменно възникват.

4. Връзка със семейната среда и готовността на родителите (особено на майката) да „пуснат” детето.

Ние, хората, сме сложни същества и много често това, което правим на съзнателно ниво не съответства на онова, което протича като процес вътре в нас. Отношенията с детето и поведението на детето често са отражение на хармонията в семейната среда и особено на хармонията в майката! Ако с тръгването на детето на градина майката трябва да се върне на „онази ужасна работа”, която я кара да се напряга, да се тормози и да се чувства нещастна, или да се върне у дома, в компанията на бащата, с когото имат сериозен конфликт, детето често преживява адаптацията доста по-трудно, а понякога не се адаптира докато не бъде остранена болката на майката. Детето е гласът на всички онези неща, които ние, възрастните не смеем да признаем пред себе си. Детето е закрилник и лечител на майката и ако тя изпитва вътрешен конфликт, травма или болка, с която не е в състояние да се справи като възрастен, то детето по един или друг начин, съвсем несъзнателно се опитва да влезе в тази роля. А това не е никак лесна и никак здравословна задача за едно малко дете.

Сходна е ситуацията, ако мама няма работа, няма цел, мотивация или изобщо нещо, различно от детето, на което да се посвети. Дете, което е превърнато в център на живота и смисъла на своите родители, не може да се откъсне лесно от тях. По правило родителите (и особено майката) са тези, които трябва да пуснат детето. Такъв е потокът на живота.

Ако у дома средата е стресова, противоречива, конфликтна, детето също може да срещне трудности в адаптацията и отделянето. Ако детето е преживяло труден момент и родителите му са прекомерно загрижени за него, изпитват недоверие към света и средата, имат нужда непрестанно да го закрилят, такова дете също среща трудности с отделянето.

Важно е да споменем също, че в днешно време има една болезнена тенденция, която често пренебрегваме в дълбочина. Отделянето е процес, който неизменно следва процеса на свързване. Днес, когато все повече деца се раждат оперативно дори тогава, когато това не се налага и след това се отделят от майките им през възстановителния период, когато много майки споделят, че раждането е било изключително стресов процес, в който не са срещнали подкрепа, когато кърменето с лекота се заменя с бутилката с изкуствено мляко, като заедно с това се пренебрегват незаменимите ползи от него в процеса по свързване с майката, когато родителите бързат да приучат детето да спи само, да не се буди, за да се храни, да се забавлява само, без да търси прегръдка за утеха, свързаността определено липсва. Свързаността е много дълбок и деликатен процес, който започва още в утробата на майката. Невинаги можем да осъществим безупречно всички елементи от този процес – понякога отделянето, оперативните намеси, прекъсването на кърменето са просто ситуации, в които нямаме друга алтернатива. Ако сме осъзнати за стойността от свързването обаче и не пренебрегваме неговата важност, последствията от такива ситуации могат да бъдат в голяма степен „компенсирани”. Когато свързването, като основен източник на любов, сигурност и закрила, бъде осъществено адекватно и навременно, следвайки естествения ритъм на своето развитие, постепенно детето навлиза само в процеса на отделяне и адаптацията към всяка следваща промяна става по-лесна и градивна.

5. Качество на новата среда

В България все още съществуват проблеми с детските градини и яслите. Понякога те засягат наличието на достатъчно места, друг път се отнасят до квалификацията и професионализма на възпитателите. Родители и възпитатели често се чувстват притиснати, всеки от своята страна и със своите предизвикателства. Комуникацията често е трудна и на връзката родител-възпитател често се отделя твърде малко внимание, което е основен проблем при адаптацията на децата. Често чувам оплаквания от родители, които са били помолени да вземат децата си на обяд например, защото са отказали да спят. Възпитателите не са мотивирани да надграждат тази комуникация и своя професионализъм поради редица негативи на условията, в които работят. Родителите са изнервени и преуморени от търсенето на баланс между работния си график, графика и адаптацията на детето.

Всичко това може да превърне средата в градината или яслата в едно трудно за привикване място. Взаимното уважение и подкрепа, както и откритата комуникация родител-възпитател има огромно значение и стойност не само за по-лесната адаптация на детето, но и за разрешаване на различни възпитателни и поведенчески предизвикателства. Добрият възпитател може да бъде прекрасен съюзник на мъдрия родител.

Ето защо в продължението ще поговорим повече именно за комуникацяиата между възпитател и родител.

С обич,

В.