Кога и защо простичките техники за самопомощ не ни помагат?

Като психолог моята работа е ориентирана в няколко направления – да изследвам проблема на клиента в търсене на неговия корен, да го подкрепя емоционално, да му съдействам да попълни някои информационни празнини, които могат да бъдат ключови за неговите осъзнавания и да му помогна да събере ценен набор от простички инструменти, които да му служат както ежедневно в трудните ситуации, така и подкрепяйки неговата дълбочинна трансформация.

Понякога при мен идват клиенти жадни за такива знания и техники и отговорни към тяхното прилагане. Друг път обаче срещам хора, които споделят, че простички техники като дишане, броене, медитация, телесни движения и т.н. не работят за тях и не искат да ги прилагат. Някои дори гледат несериозно и подценяват експертите, които им ги предлагат, защото считат, че те са безполезни. Защо се получава така?

Има няколко причини, поради които простичките техники не Ви помагат:

Предубеждения

Има клиенти, които идват в кабинета дълбоко убедени, че имат някаква тежка травма и трябва да копаят много и болезнено в себе си, за да стигнат до магично изцеление и да се превърнат в нови, различни от себе си хора. Те отказват прости инструменти и решения, защото вярват, че решението трябва да сложно и болезнено. Понякога е така – може да има дълбочинна причина, травма – лична или системна. Може да е необходима сериозна и на моменти болезнена работа, но това не е правило. Необходимостта от дълбочинна работа обаче не означава, че простите техники не могат да Ви служат! Човешката личност е сложна, динамична и многопластова. Когато имаме сериозен проблем, например такъв, който ни мъчи от години, обичайно има натрупвания на различни нива. И затова най-ефективно е той да бъде терапевтиран на различни нива. Бързите техники може да не разрешат целия проблем, но ще Ви помогнат да минете по-леко през процеса, ще отворят повече пространство за дълбочинна преработка и най-вече ще Ви дадат усещането, че си връщате контрола и способността да се погрижите за себе си. Но, ако ги подценявате можете да се откажете да ги прилагате или да прилагате грешно, поради невнимание и липса на мотивация.

Как да си помогнем тук: Доверете се на специалиста, на техниката и на себе си. Не гледайте на инструмента като нещо чуждо, външно и далечно, което просто трябва да Ви свърши определена работа. Това не е стока, която купувате. Пропускайте процеса и техниките през себе си. Наблюдавайте и опознавайте себе си чрез целя комплекс от трансформиращи инструменти, който прилагате. Само така можете да адаптирате тези инструменти към себе си и да отсеете онова, което Ви служи най-добре и усещате най-много като свое. Всеки проблем и всяко решение са отражения на самите Вас, но за да можете да ги видите итински, често е нужно да се освободите от първоначалните интерпретации и идеята за готови решения.

Неправилно приложение

Много често чувам от клиентите си „Ами, опитах се да дишам, ама то това не работи“. И тук е важно да се концентрираме върху първата част от изречението „опитах се“. Как се опитахте? Дали е така, както са Ви дадени насоки? Дали използвахте елемента на самонаблюдение, за да усетите точния момент за прилагане на конкретната техника. Дали спазихте всички стъпки? Дали си дадохте нужното време, за да сработи техниката? Дали опитахте достатъчно пъти? Свикнали сме да наричаме бързите техники „магия”. Да, те често носят магично успокоение, бързо и ефективно. Но! Това не значи, че се случват изцяло сами. Не работи и не Ви служи онази техника, която не прилагате!

Да вземем за пример дишането. Когато се притесним, изнервим или ядосаме често ни съветват да дишаме, нали? И нерядко хората смятат съвета за безполезен, защото „но нали аз така или иначе дишам?”. Има обаче огромен набор от техники за дишане в зависимост от човека, ситуацията, потребността и целта му. Когато сме изнервени или в паника, дишането има уникален ефект. Но е важно да уловим момента, в който все още имаме някакъв контрол над себе си, за да включим техниката. Важно е да спазим ритъма. Важно е да знаем как да активираме техниката. Нещо, което много клиенти изпускат, а после обявяват, че техниката не работи.

Как да си помогнем тук: Когато се срещнете с нова техника, няма значение по какъв начин сте научили за нея, уверете се, че знаете достатъчно. Следвайте дадените инструкции, не пропускайте стъпки. Ако нещо не сработва – потърсете обратна връзка за възможната причина.

Липса на дисциплина

Има моменти, в които една техника може наистина да не сработи. Например нещо много ни е шокирало и някак не сме успели да превключим, за да приложим техниката. А точно в такива моменти бързите техники са ни най-нужни, нали? В повечето случаи обаче това „превключване” е умение, която се развива. Както всяко друго. За да използваш успешно един инструмент трябва да си изградиш навик за това. А изграждането на навик изисква дисциплина и упражняване.

Как да си помогнем тук: На първо място „пуснете” наивното очакване, че една техника трябва да сработи от раз и да Ви служи винаги. Понякога получаваме „УАУ” ефект от първия път, понякога не. Дайте си време, практикувайте и следете прогреса си. Не чакайте да дойде критичен момент, за да започнете да прилагате даден иснтрумент – упражнявайте го в моменти, когато усещате, че имате повече ресурси, за да изградите навик умът Ви да се връща към него и в моменти на криза.

Очакване, че една техника трябва да разреши проблема в корен

Както не бива да подценяваме простичките техники, така не бива да подценяваме и дълбочинната работа. Да, ако причината да избухваме и крещим е свързана с натискането на бутончета на дълбоки неотработени травми, няма как да решим целия проблем само с едно дишане. Ще трябва да разгърнем повече пластове. И ако отказваме да свършим цялата работа, лесно можем да се разочароваме от „липсата на ефективност“ на бързите техники. За всеки човек и всяка ситуация са приложими различни инструменти и най-добре е когато те работят в комплекс.

Как да си помогнем тук: Ако въпреки всичките Ви усилия все още не сте намерили ефективен инструмент за себе си, който да Ви служи в критични моменти, то може би има по-дълбока причина за това и е добре да се свържете с доверен специалист, с когото можете да изследвате и терапевтирате проблема в дълбочина.

Самосаботаж

Пренебрегване на някои от горните точки, както и заобикалянето на личната отговорност в грижата за себе си с извинението, че „ето, виж, аз го правя, ама то не работи” е начин да се самосаботираме. В работата си нерядко попадам на хора, които идват при мен, за да затвърдят убеждението си, че проблемът им е нерешим и нищо не може да им помогне. Ако Вие наистина вярвате в това и поддържате това убеждение, то вероятно няма какво да Ви помогне. Няма инструменти, които да преодолеят липсата на желание и отговорност да се погрижим за себе си. Затова няма смисъл да губим време и ресурси само, за да убедим себе си или някой друг, че нещо не работи. Работата на експерта не е да Ви убеждава, спасява или да се бори с Вас, за да свършите своята работа върху себе си. Той Ви подкрепя в пътя, по които Вие осъзнато и отговорно сте решили да вървите. Как и къде ще стигнете обаче зависи от Вас!

Как да си погнем тук: Ако сте в позиция, в която нищо не Ви помага е добре да изследвате натрупания опит и нагласи в процеса на търсене на решения. Самосаботажа е труден за самоосъзнаване, затова е добре да имате професионална подкрепа, но е от изключително значение и да вземете решение каква е целта на тази подкрепа за Вас – да търсите решения или да затвърждавате извинения. Специалистът може да Ви помогне да „погледнете” самосаботажа в очите, но не и да Ви накара да излезете от тази роля без Ваше активно участие.

За да ни служи даден инструмент е нужно да му се доверим, а за тази цел е нужно да се доверим и на себе си. Вярвайки на експерта, метода, техниката, аз си позволявам да вярвам, че мога и заслужавам да подобря живота си. И често това е най-важният елемент и най-голямото постижение в терапевтични процес.

С обич,

В.