Опитах всичко, нищо не работи!

Познато ли Ви е? Сигурно поне веднъж в живота си сте имали ситуация, която е изисквала да посветите много време, усилия и пренастройка в търсене на решение. А когато станем родители, тези ситуации започват да се множат още с появата на малкия човек. Въпросите за детския сън и родителското недоспиване неусетно се преплитат с темите за храненето, справянето с детските кризи, приучаването към нови навици, адаптацията в градина, мотивацията за учене и спорт, тинейджърските кризи… Списъкът е безкраен. Защото на всеки етап от живота си човек има един и същи устрем – да расте и да се развива! И на всеки нов етап, за да реализираме тази цел, се срещаме с нови предизвикателства, които искат да разширим мирогледа си, да придобием нови знания, да тестваме и да преразгледаме границите си. Когато си родител и новият живот разчита изцяло на теб, това може да е в пъти по-стресираща задача.

Четеш десетки книги и статии за възпитание, гледаш видеа, следиш популярни личности, които споделят опит, посещаваш обучения и непрестанно опитваш нови неща. Понякога те сработват. Друг път не. И това идва големият въпрос: НАПРАВИХ ВСИЧКО, ЗАЩО НИЩО НЕ РАБОТИ?

Сега ще Ви споделя една малка тайна, която дори не е тайна. Аз също съм била там! Точно на онова място, в центъра на хаоса, когато си погълнал огромни количества информация, изтощил си се да влизаш в какви ли не роли и да тестваш всякакви теории и накрая, не само нямаш резултат, а се чувстватш още по-зле, отколкото в началото. Защо? Защото си изгубил много време, енергия и надежди. Защото си прочел стотици „щастлив истории”, а освен, че не си намерил своето решение, се чувстваш така, сякаш нещо с теб и двоето дете не е наред, защото нищо не сработва. Къде бъркаме? Какво пропускаме и как да си помогнем? В следващите редове ще ти споделя няколко малки, но много важни тайни, които винаги напомням на родителите, които ми се доверяват, защото понякога точно те се явяват крайъгълният камък на успеха!

1. Дайте си време!

На себе си и на детето. Много често когато при мен дойде родител в състоянието „всичко опитах, нищо не работи”, разглеждайки ситуацията установяваме, че „всичкото” е било опитвано така импулсивно, рязко и хаотично, че нито родителят, нието детето са имали възможност да се адаптират към предложените решения. Да ги изследват. Да ги почувстват. Да свикнат с тях.

Какво се случва на практика?

Родителят чете нещо или получава съвет. Бърза да го приложи (без да е съвсем сигурен, че точно този съвет е съвметим с досегашния модел на възпитание, че може да осигури балансиран преход и т.н.) Съветът не сработва мигновено, след което родителят, изнервен и преуморен от разочарования, понякога гневен на себе си, на детето или на ситуацията, се втурва да търси ново решение. И хоп, идва следващата рязка и хаотична промяна.

А какво е нужно да направим?

Първо, промените за детето са стресиращи, независимо от тяхното естество. Затова, особено когато въвеждате повече от една промени, е важно това да става плавно, адекватно за досегашните Ви практики и постепенно. Добре е да сме готови за първоначална реакция на съпротива. Тя може да дойде веднага или да настъпи след първоначален момент на обследване на промяната. След това е нужно да изследваме новата ситуация с детето и да му позволим да свикне с промяната. Колко време ще отнеме точно зависи от много неща – от самото дете, от типа промяна, от досегашния ред на нещата, от ресурса и търпението на родителя. Но времето е фактор, който родителят често пренебрегва. Детето няма време да се адаптира, да опита, да се почувства сигурно и съответно да стане видимо дали въпросният „съвет” наистина работи за семейството или действително трябва да се потърси друго решение.

2. Преценявайте ресурсите си!

Вашите и на детето! Както казахме, времето е важен елемент, но заедно с него идва и обемът на промяната.

Какво се случва на практика?

Понякога родителите не осъзнават, че една малка, според тях, промяна, като това детето да започне да се храни спокойно на масата или да заспива само, се състои от много дребни елементи. Понякога родителите дори се втурват да правят няколко големи промени изведнъж и не си дават сметка, че стресът, съпротивата и „борбата” ще бъдат толкова изтощителни за тях, че няма да успеят да се въздържат сами да нарушат собствените си правила. Дали това ги втъща в изходна позиция? Не! Отвежда ги още по-назад и прави следващата стъпка към целта още по-голяма.

А какво е нужно да направим?

Преценявайте ресурсите си мъдро! Колко уморени сте? Колко търпение имате днес? Къде е лимитът Ви преди да се развикате или да кажете „е, добре де, но само този път”? Разбивайте големите стъпки на малки такива и се движете със собственото си темпо, за да стигнете там, където само Вие можете!

3. Подбирайте правилния момент!

Много често въвеждаме промени кога? Точно когато сме най-изнервени. И защо? Защото ни е писнало, не издържаме и искаме всичко да се случи веднага. Искаме най-после да се наспим. Най-после да се нахраним нормално. Най-после играчките да са прибрани и т.н.

Какво се случва на практика?

Обикновено точно тогава, когато сме най-изтощени и изнервени, нашето дете е в сходно положение. Защо? Защото всичко, което искаме от него също взема от неговия ресурс. А също така и защото усеща нашите емоции. Освен това, ако ние се държим като дете, тропащо нервно с крак, тогава кой ще бъде възрастният? Какво се случва с нашият авторитет? Той се губи. И често в такива моменти се опитваме да го възстановим насилствено.

А какво е нужно да направим?

Най-добре не въвеждайте промени когато сте импулсивни и ядосани. Съставете план, разгледайте обстойно ситуацията, обсъдете я с всички замесени и спокойно вземете адекватни решения, които можете да следвате.

Не въвеждайте промени когато детето е уморено, гладно, болно или е имало емоционален ден! То няма ресурс да Ви разбере и да прояви нужната активност и търпение. Ще реагира с гняв, страх или сълзи, което само ще напрегне всички Ви още повече.

Тук е важно да отбележим, че много зависи каква промяна точно искаме да направим! Някои промени трябва да се случват когато детето е спокойно, в позната обстановка и промените да идват съвсем самостоятелно. Други промени са по-подходящи с натрупване – например когато детето се е върнало от някъде или сте заминали на ново място, например. Всяка ситуация е различна, но за качеството на промяната винаги трябва да съблюдаваме своето емоционално състояни и това на детето.

4. Бъдете последователни

Както вече уточнихме, детето се нуждае от малки стъпки и достатъчно време. Когато бързаме, когато сме хаотични и нервно сменяме един подход с друг, това кара детето да губи доверие в нас, да се изолира, да се затваря в себе си.

Какво се случва на практика?

В хаотичните и чести промени детето не усеща сигурност. Родителят е стабилност. А хаосът и стабилността си противоречат!

А какво е нужно да направим?

Когато сменяте един подход с друг го правете плавно, след като сте дали нужното време на детето и се старайте подходите да не си противоречат прекалено много. Да, естествено, в тях ще има разлики, все пак ние заменяме едно нещо, което не работи с друго, различно от него, но нека разликите се сервират на порции за детето.

5. Потърсете специалист!

Много често, когато родителите ми кажат: „опитах всичко, нищо не работи” и ги попитам от колко време имат проблем, те казват, например – половин година.

Когато нещо ни тревожи, не чакаме да мине половин година. Не разчитаме, че ще отмине само. Е, да, ние търсим решение и това вероятно са половин година опити, но щом назрее моментът „нищо не работи” е време за външна подкрепа. Без значние дали проблемът е здравословен, психо-емоционален или възпитателен.

Какво се случва на практика?

Тук е много важно да уточним, че вариантът „опитах всичко, нищо не работи” всъщност не съществува. Ние няма как да сме опитали всичко, защото идеите, които могат да бъдат генерирани върху даден проблем са безкрайно много. Но когато се почувстваме по този начин, това показва, че сме изгубили вътрешната си увереност и ресурси. Какво се случва тогава? Не сме съвсем способни да бъдем обективни. Концентрираме се върху проблема, а не върху възможните решения. Важните детайли започват да ни убягват. Повтаряме едни и същи грешки, мислейки си, че правим нещо различно Генерираме чувство на гняв, страх, напрежение, което пренасяме върху близките си и детето и се въртим в кръг.

А какво е нужно да направим тогава?

Да потърсим помощ. Професионална помощ! Защо?

Защото външният специалист, освен човек с експертност и опит, има и повече обективност от нас. Той не е емоционално ангажиран в ситуацията така, както родителят, чието дете не яде или не спи, например. Той ще огледа цялата ситуация – конкретно онова, което Ви тревожи, но и много други периферни елементи от възпитанието, живота, семейната динамика и средата във Вашето семейство. Ще се изненадате как две, на пръв поглед съвсем несвързани обстоятелства могат да се окажат в тясната причинно-следствена връзка и да подредят пъзела, в чиито пърченца дълго сте се спъвали.

Специалистът няма да свърши Вашата работа и да „поправи” детето Ви или проблема, но ще Ви насочи в последователни, ясни, адекватни и адаптирани конкретно към вас и Вашето семейство стъпки към промяната. Защото понякога, проблемът с готовите решения, прочетени в книгата или получени като съвет, е в това, че те не са адаптирани към всички елементи в нашата система и се нуждаят от деликатна, но много важна пренастройка, за да ни служат.

Важно е да знаем също, че специалистът ще потърси различни решения и ако при някои ситуации първото решение сработва веднага, то при други може да е необходимо повече време за проверка и адаптация и дори търсене на повече от едно възможни решения. Тук доверието в специалиста е ключово!

В следващата статия ще разгледаме въпроса как да изберем точния специалист, на когото да се доверим за себе си, за своето дете или дори за цялото си семейство!

Бъдете уверени в себе си, мили родители! Защото със или без помощ, Вие сте напълно способни да намерите най-доброто решение за Вашето дете!

С обич,

В.