Искам промяна, но не знам откъде да започна

Искам промяна, но не знам откъде да започна

Мнозина от нас познават онова усещане, някъде дълбоко в себе си, където едно вътрешно гласче  ни нашепва, че е време да променим  нещо. Нашепва или понякога направо крещи! Усещането за стягане в гърдите, в главата, чувството, че не можем да си намерим място, че не ни достига въздух, че искаме да направим крачка в нова посока, но се боим да не изгубим здравата почва под краката си. Отвсякъде чуваме, че трябва да се стегнем, да бъдем отговорни и изключително целеустремени, ако искаме да изградим живота на мечтите си. Но понякога сме толкова объркани, че дори не знаем за какво точно мечтаем. Усещаме единствено, че ни е нужна промяна и макар да не знаем как точно би изглеждала тя, чувстваме, че тази нужда става все по-решаваща, все по-категорична и непреодолима, дори може би физически болезнена.

Понякога, когато отлагаме да поемем по пътя към своята промяна, пътя към себе си, промяната започва сама. Идва някак агресивно, предизвикателно и без да пита. Сварва ни неподготвени и разрушава пясъчните кули на представите, които досега сме изграждали като стойност в живота си. Може да дойде с раздяла, загуба на нещо ценно – човек, връзка, позиция, дори средства. Може да дойде и като болест, в резултат от твърде дълго отлагане, потискане на вътрешния ни глас или дълбок вътрешен конфликт. И тогава разбираме, че промяната не е само въпрос на избор, а въпрос на оцеляване!

В хаоса се чудим откъде и как да започнем и разбира се, с лекота получаваме съвети от рода на: направи си списък, постави си цели, следи развитието и постиженията си, използвай този или онзи метод. Признавам, че като специалист най-лесно работя с хора, които знаят точно къде се намират и къде искат да стигнат, защото там стъпките са последователни, а предизвикателствата предвидими.

Но истината е, че най-много обичам работата с хора, на които им е трудно да определят къде се намират или в каква посока точно искат да поемат. Защо? Защото с тях израствам и като специалист, и като човек. Но най-вече защото някога и аз бях една от тях! И знам, че няма по-шеметна, по-дълбока, истинска и прераждаща трансформация от тази да съградиш себе си от останките на всичко онова, което си мислил, че си, че ти служи, че ти е нужно. Няма по-магически момент от онзи, в който се очистваш от собствените си заблуждания, страхове и задръжки и усещаш лекотата и свободата на това да вървиш по пътя към себе си.

Понякога, да не ти остави избор, е един от най-хубавите подаръци, които животът може да ти направи. Важно е да знаем, че рано или късно животът го поднася на всеки един от нас, без значение от формата, обема и опаковката.

И преди да стигнем до стриктните планове, списъци, специалните коучинг техники и иновативни подходи за развитие на личността и базовите ни личностни ресурси, има няколко прости, изпитани правила за всички онези, които не знаят накъде да поемат, но чувстват нуждата да вървят напред. Ето ги и тях!

  1. Направи нещо, което досега не си правил.

Това е едно от първите неща, които казвам, когато някой ми сподели, че не знае какво да прави със себе си. Тук обикновено получавам въпроси, подобни на: „Ами какво да направя? Да скачам с парашут ли?”

Да, ако трябва, скочи с парашут! Просто опитай нещо, което досега винаги си отлагал, избягвал или дори такова, което изобщо не ти е хрумвало! Дай си възможност за нов фокус, за нова емоция. За да откриеш нови отговори, трябва да съумееш да си зададеш нови въпроси! 

Идеята е, че ние не откриваме себе си, ние създаваме себе си! Но, за да намерим онова, което работи за нас по пътя на това изграждане, трябва да опитваме, да променяме, да изпитване и себе си, и границите си, и реалността, която сме си създали към момента. Ако се страхуваме да направим нова крачка, няма значение в каква посока искаме да вървим и към каво се стремим в мечтите си, ние така или иначе няма да стигнем там. Защото, за да стигнеш някъде, първо трябва да тръгнеш.

Опитването на нови неща носи безценна информация за това какво ни харесва, какво чувстваме, от какво се нуждаем, как се свързваме със себе си и със света около нас. Първото и най-важно нещо по пътя на промяната е да опознаем себе си на по-дълбоко ниво, а това се слува само тогава, когато поставяме пред себе си нови предизвикателства и нови възможности, колкото и малки, дори несериозни да изглеждат те. Изграждането на ценни връзки със самите нас и разрушаването на такива, които вече не ни служат е ключово. Това ни помага да освободим времето и пространството си от неща, които не ни удовлетворяват, не ни носят стойност, но за сметка на това вземат от нашата енергия, просто защото ги правим по навик или поради убеждения и необходимост, които вече отдавна не отговарят на нашия житейски и личностен стандарт. Помага ни да се освободим и от връзки и хора, които не ни подкрепят, не допринасят за нашето развитие или дори отнемат от нашата енергия, вяра в живота и от способността да се свързваме със себе си. И всичко това започва с малки стъпки.

  1. Не се страхувай да грешиш. И да опитваш отново.

Когато казвам на повечето хора да опитат нещо ново, често получавам и един друг отговор – „аз опитах, ходих на езда/ смених работат си/ записах се на курс, но нищо не се промени!“ Мили хора, тук трябва да си спомним две неща – промените не се случват изцяло самички  и рядко се случват изведнъж. Особено онези, които трябва да се случат вътре в нас. Те са въпрос на натрупване, на фини пренастройки, които се правят с вяра, търпение, любов и много, много постоянство. Това, че сме направили една крачка и тя не ни е отвела на върха, не означава, че трябва да спрем да вървим, че непременно сме на грешния път, още по-малко, че път няма!

По пътя към себе си ние се изграждаме най-вече на базата на собственото си осъзнаване за това как взаимодействаме със себе си и със света, какви са нашите потребности, дълбоки нужди и ресурси. Този опознавателен процес изисква много промени, различни фокусни точки и ние трябва да си даваме време и пространство за тях. Това, че сме опитали да направим една промяна и не сме получили „УАУ” резултат, мигновено просветление или свръх вдъхновение, не означава, че трябва да спрем и да се върнем към добре познатото и удобно старо. Всяка нова крачка в живота ни ни учи на нещо. На нещо за живота и за нас самите. От нас зависи да осъзнаем и да използваме този ресурс мъдро и търпеливо. Отново и отново!

  1. Когато не знаеш откъде да започнеш, започни отнякъде.

Избери едно направление в живота си, една точка, която би искал/а да промениш или отработиш и се концентрирай върху нея. Анализирай я, виж към какво се стремиш и направи план на стъпките в избраната посока. И не, тук не говорим задължително за онези категорични, изчислени до секундата цели, дефинирани по всички правила на успеха. В един момент ще стигнем и до тях! Въпросът е да се научим да анализираме етапите, мотивите и ресурсите на собственото си движение напред, за да съумеем в един момент да поемем целия контрол върху него съзнателно! Самият факт, че вече се движиш в нова посока, извън зоната си на комфорт, вече е промяна! И ако се осмелиш да продължиш, малките промени ще те отведат до нещо голямо! Защото…

  1. Една промяна винаги води след себе си друга промяна.

Така, както ако започнем да спортуваме и да се храним здравословно тялото ни се променя, променя начина, по който възприемаме и се отнасяме към себе си и дори към другите. Така, както ако започнем да се заобикаляме с позитивни и прогресивни хора, възприятията ни за света и за нашето място в него се променят. Така, както ако направим място в живота си за нови цели и мотивация, постигаме нови резултати и те ни служат като стимул да продължим още по-напред. В живота дори в простичкото ни, еднообразно понякога ежедневие, всичко е кръговрат и ако веднъж задвижиш машината на промяната, тя постепенно създава свой собствен ритъм и те повежда в него. Можеш да го следваш, можеш и да го променяш. Важното е да се осмелиш да танцуваш своя собствен танц!

  1. Страхът е твой приятел!!!

Свикнали сме да си повтаряме, че не бива да се боим. В обществото ни страхът често се маркира като негативна емоция, дори когато си обясняваме, че той има полезна защитна функция. Истината е, че страхът има едно безцено качество – искреност. Той е като онзи приятел в живота ти, с когото често спориш, но без когото не можеш, защото го обичаш като част от себе си. Той винаги е готов да ти каже, когато си изцапал новата си риза със сос, когато си си закопчал копчетата на криво, когато неусетно си изръсил голяма глупост пред шефа, когато си на път да направиш нещо твърде необмислено или когато някой говори зад гърба ти. С две думи – той ще ти разкрие онова, което не искаш да знаеш, но без което не можеш да пораснеш.

Най-важната пречка на човешкото развитие днес е фалшът. Фалшиви отношения, фалшиви новини, фалшиви потребности. Ние се губим във всичко това. Следваме стъпки, които не са наши, мечтаем мечти, които не са наши, вярваме в ценности, които не са наши и сме в непрестанно, изтощително и болестотворно противоборство със себе си. Често само страхът ни напомня, че имаме нужда да се изправим срещу себе си, но не за да воюваме, а за да станем свои собствени съюзници. За да опознаем най-слабите си места, в които се крие и най-големият ни потенциал. Защото човек е толкова по-силен, колкото по-адаптивен, прогресивен и напредничав е. И всичко това зависи от умението да разпознава сигналите на своя страх и да ги приема като показател за своя път и възможности за развитие. С други думи, твоят път често е точно там, накъдето най-много се боиш да тръгнеш! Защото отвъд границите на удобното „себе си”, живее неудобното, но зряло и щастливо по-голямо „себе си”. Разбира се това не означава че трябва да се хвърляме сляпо и необмислено във всяко „плашещо” начинание. Означава обаче да се научим да водим честен диалог със себе си и да анализираме същинските причини за своя страх, както и посоките, към които ни тласка вродения вътрешен порив да го преодоляваме.

  1. Вярвай в живота.

Може да ти прозвучи наивно, но една от най-често срещаните общи черти на хората, чиито мечти не се сбъдват е именно липсата на вяра в живота. В какво се изразява тя? Да чакаме нещо да се случи от само себе си? Категорично не! Както вече отбелязахме – ние градим себе си, а това е процес на избори, решения и отговорности, не и на бездействие!  Вярата в живота обаче често е онази фина настойка в ума и душата ни, която предопределя позитивния фактор в нашите решения и действия. Предопределя дали ще вървим прогресивно напред, или несъзнателно ще се самосаботираме!

Когато не вярваме в живота ние сме неспособни да вярваме в себе си. Защото подсъзнателно, дълбоко в ума и душата си, ние познаваме себе си като част от цялото. Като част от живота, на който принадлежим, макар днешният объркан и материален свят да се опитва да ни внуши, че всъщност животът принадлежи на нас. Когато не вярваме в живота, ние не умеем да се доверяваме на другите, не умеем да поемаме мъдри рискове, да се устремяваме в нови посоки с открито сърце, да създаваме истински, дълбоки и стойностни връзки. Ние не вярваме, че можем, че заслужаваме, че имаме право. Да искаме, да бъдем, да творим себе си.

Как изглежда това при повечето хора? Като усещане, че винаги се проваляме, че животът е несправедлив и е благосклонен само към някои, които са избрани, че ние винаги сме „прецакани”, излъгани, изтеглили сме „късата клечка”, че няма смисъл да се надяваме много, да очакваме или да променяме нещо. Ако не вярваме в живота, ние се отказваме от своята способност да променяме себе си и своята реалност в дълбочина. И тогава всяка промяна е само повърхностна демонстрация, с която подсъзнателно се стремим да убедим себе си, че „ето, виж, аз опитах, но то не става”. Нарича се самосаботаж.

Разбира се, важно е да отбележим, че хората, които нямат вяра в живота, не са лоши хора. Обикновено те са много наранени и обезсърчени хора, най-често още от деца, на които им се е случило нещо травматично, били са отхвърлени, неразбрани или необичани. Не са имали възможност да изградят хармонична и стабилна връзка със себе си, не знаят как да обичат и да се доверяват на себе си. И просто се нуждаят от подкрепа, разбиране (не съжаление) и сили. Едно от хубавите неща на вярата в живота е, че тя се самопрезарежда – колкото повече си позволяваш да я запалиш в себе си, толкова по-силно и дълбоко се разгаря тя в теб и толкова повече чудеса ти помага да сътвориш със самия себе си.

Никое начало не е лесно! Да сте чули някой да измерва успеха и постиженията си в това колко лесно му е било? Не, защото всеки, който постигне нещо, осъзнава, че най-хубавият път всъщност е трудният път и се гордее, че е минал точно по него! Защото стойността на постижението е именно пътя към него. Във всички спънки, предизвикателства и трансформации. Ние не можем да променяме живота си без да променяме себе си и именно за този забележителен синхрон се грижат трудностите, страховете и изпитанията в живота ни! Можем да бъдем техни наблюдатели, а можем и да бъдем техни благодарни съюзници по пътя към себе си. Защото всяка промяна е път към себе си!

С обич,

В.