5 причини за ескалация в отношенията в двойката и как да си помогнем

„Всички щастливи семейства си приличат, всяко семейство е нещастно по своему” е казал бележитият Толстой. Нещастието в живота ни и в семейните ни отношения идват най-вече с усещането за безизходица или, така наречният омагьосън кръг, в който едни и същи ситуации, истории и модели се преповтарят без видим изход и решение.

Стъпвайки на своя личен опит като жена, съпруга и майка и на своя опит в работат със семейства, съм установила, че колкото и уникална да е средата във всяко смейство, има някои общи предизвикателства, през които повечето двойки преминават. И най-важното е, че за всяка ситуация си има решение! Както винаги обичам да повтарям на двойките, които ми се доверяват – има само едно задължително условие, за да се справите с всяко предизвикателство в отношенията си – и двамата да го искате искрено и да сте готови да работите активно за това! Щастието е усрещане за свобода, избор и възможност. Възможност да бъдеш себе си. Да бъдеш обичан. Да бъдеш забелязан. Да бъдеш подкрепен по пътя си. И да бъдеш част от общия път с някой друг, който също като теб копнее да върви.

Семейството е сложна, многопластова система. В него протичат много паралелни процеси и немалка част от тях не зависят от нас. И за това си има причина. Също както отделната личност, така и всяка общност, има нужда от мотивация за растеж, за излизане от зоната на комфорт, за преоткриване на нови възможности и развитие. Независещите от нас процеси в собствения ни живот, както и в нашата връзка, са онзи двигател на развитие, осъзнатост и промяна, чрез който всички ние истински живеем и с чиито ресурси се надграждаме. Ето защо много ми се иска всеки от Вас да знае, че предизвикателствата, трудностите и конфликтите са част от живота на всяко семейство, дори и на най-сплотеното, щастливо и обичащо се такова. Разбира се, има разумни граници за всичко, но всеки ден срещам хора, които живеят с дълбокото убеждение, че „нещо не им е наред”, защото минават през конфликтни ситуации с човека до тях. Конфликтът е основен елемент от човешкия живот и той винаги се заражда първо вътре в самите нас. Преодолявайки своите вътрешни конфликти ние опознаваме себе си, заздравяваме връзката със своите вътрешни ресурси, правим важни избори в живота си и, разбира се, се учим да се напасваме и хармонизираме с околните.

В предизвикателното време, в което живеем имаме много поводи за ескалация в семейните си отношения. От една страна, живеем във време, в което сме свободни да избираме как да реализираме връзката си – със или без брак, със или без деца и познатият за предходните поколения обществен натиск е сякаш значително по-малък. От друга страна обаче, за да може една свобода да бъде използвана максимално градивно, тя се нуждае от здрави, стабилни и уверени личности, които да я реализират. А днес тази свобода буди силна неувереност в много млади двойки, които избират да живеят „свободно” или пък се „затварят” в границите на брачните отношения. С други думи – може и да сме постигнали свободата си, но изглежда не винаги сме достатъчно пораснали, за да я оценим и изживеем с удовлетворение.

На второ място, животът на съвременния човек е в пъти по-напрегнат, макар и по-опростен в някои отношения. Социалните мрежи, които изместват все повече личния контакт, усещането за непрекъсната заетост и животът с висока степен на динамика създават много стрес не само за отделната личност, но и за всяка двойка, която реализира своята микро система.
И докато конфликтите са неизбежна част от нашето израстване като личности и партньори, а също така и като родители, има някои прости причини и правила, които могат да ни помогнат да погледнем с друго око на тях и да ги оползотворим като стъпало към едно съвсем ново ниво на нашата връзка.

Споделям с Вас моите 5 топ причини за ескалация в семейните конфликти и как можем да си помогнем в спряването с тях.

1. Разменяме си ролите

Ако Вие и Вашият партньор често спорите за битови задължения, „сочите с пръст” кой какво е направил и кой какво не е, кой изкарва повече пари и кой е по-добър родител, например, наред с евентуалната възможност един от Вас наистина да е недостатъчно ангажиран във връзката, съществува и огромна възможност да сте си „разменили ролите”. И енергиите.

Това е една от най-често срещаните причини за разпад на семейните отношения днес. Тя стои в основата на конфликтите, разводите, изневерите и дори в загубата на вяра в собствената стойност и в любовта. Защо се получава така?

Защото живеем във време, в което ние, жените все повече сме ангажирани да доказваме, че можем да бъдем непобедими мултифункционални машини. Искаме да бъдем перфектни майки, домакини, служителки, съпруги, колежки, приятелки… Искаме да изглеждаме страхотно, да живеем живот, „достоен за социалните мрежи”. Някои от нас дори не съзнават колко абсурдни са тези цели, нито си дават сметка откъде са им насадени подобни потребности. Други се борят с тях като агресивно отхвърлят най-женските си роли, в името на модерното позициониране, а именно, отказват се от създаването на семейство, в името на престижна кариера, например.

Какъв е фектът от това? Жената и мъжът са неизменен кръговрат от хармонични енергии. Така сме създадени и всеки има своя уникален принос. Жената е силна в своята нежност, уязвимост, емпатия, грижа и съзидателност. Мъжът е силен в своята стабилност, подрепа, закрила и подсигуряване на семейството. Да, в исторически план можем да открием доста „злоупотреби” с тези роли, но ако не напускаме разумните граници, те имат своя дълбок смисъл и стойност. Когато жената отнеме на мъжа предизвикателството да осигурява, закриля, покорява и да се грижи за нея и наместо това се опита да докаже, че е силна и независима и може всичко сама, това опустошава нейната женска енергия и потиска мъжа до нея. Привидно ролите се разменят, но това е неестествен процес и той не завършва ползотворно за никого. Всеки от партньорите започва да се чувства отчужден, неразбран, неприласкан. Липсва енергия, губи се страстта, доверието и уважението. Конфликтите започват с дребни неща, а в душата на всеки от партньорите се натрупва гняв, който търси път навън. Понякога този път се открива чрез раздяла, друг път чрез тотално отчуждение в семейство, което фиктивно се запазва „заради децата”. Понякога проблемът агресира до степен на насилие и ли до появата на здравословни проблеми, особено при жените и децата, като потърпевши от насадения стрес. Важното е, че винаги можем да намерим решение. И това решение започва на първо място с работата ни върху самите нас.

Кои сме ние? Какво желаем наистина в този живот? Кои от желанията ни са наши и кои ни напрягат, но чувстваме нуждата да ги реализираме без да знаем откъде реално произтичат? Какво искаме от човека до нас? Защо сме с него? За какво сме му благодарни? Какво крепи връзката ни и какво наистина бихме искали да се промени в нея?

Има много транформиращи въпроси, които можем да си зададем, а след това да обсъдим откритията с нашата половинка. Важно е да знаете, че отговорите невинаги идват на момента и не бива да се отказваме да бъдем честни със себе си и с човека до нас. Понякога това е доста болезнен процес, но и изключително прераждащ и съграждащ!

2. Не познаваме женската и мъжката природа

Да, пак ще си говорим за разделението мъже-жени. И малко ще сравняваме. Даже много. Защото сме много, много различни. Особено ако вземем предвид структурата и активността на нашия мозък. Центровете в мозъка, които контролират нашите мисли, действия и решения при жените и мъжете често са различни. Процесите, които протичат в тях също. И колкото и да е трудно в емоционален момент да си припомним това, е добре да възпитаме в себе си осъзнатостта, че човекът срещу нас, искаме или не, е сложна конфигурация от много елементи и не всяка негова реакция (това важи и за нас, разбира се) зависи единствно от това дали ни обича и цени. Във всяка житейска ситуация мъжът и жената реагират различно, тъй като техните роли са различни. Това изключително силно можем да забележим в момент на конфликт, когато жените сме силно емционални, а мъжете крайно практични. Ние, жените, имаме нужда от съчувствие и подкрепа, имаме нужда да „изплачем” болката си, без да бързаме да търсим решение. Често мъжете не откликват на тази наша емоционална потребност или поне не с лекота, а бързат да ни предложат решение. Ние сме склонни да си мислим, че това е „отбиване на номера”, защото не им пука как се чувстваме, но истината е, че това е техният начин да ни покажат колко много ни обичат и колко много са готови да направят за нас, защото в името на това да ни успокоят и подкрепят те впрягат най-силния си ресурс – техния аналитичен, търсещ решения ум.

Това е само един малък пример за огромните различния в мъжката и женската природа. Те далеч не се отнасят само до някои телесни разлики и функции, а са дълбоко заложени във всеки процес в нашето съществуване. Тези различия могат да се превърнат в бездна между нас или в още по-дълбока свързаност, изтъкана от време, търпение, внимание, отдаденост и информираност. Това е една от любимите ми теми в работата със семейства, защото огромният ресурс, който днес науката ни предлага по темата и качественото му предоставяне на всяка една двойка, може да създаде истинска революция в отношенията ни и в нашето семейство като цяло.

3. Липса на комуникация

Да, точно така, днес, когато непрестанно сме „свързани” във всеки миг и „споделяме” какво ли не от всяка точна на света, хората комуникират стойностно все по-малко. И това особено се забелязва в семействата, където партньорите не споделят, не обсъждат и не коментират базови теми, опитности и нужди, касаещи тяхната личност и тяхната връзка. Хората умеят да се оплакват, да разказват пред своите приятели, колеги или дори в кабинета на терапевта си колко ужасен, нечестен, безотговорен или неангажиран е другият, но подсъзнателно избягват градивната комуникация с този „друг” очи в очи, там, където е коренът на проблема и разбира се, неговото решение.

Комуникацията в двойката се свежда все по-често до критики и оплаквания, зад които липсва истинска дълбока готовност за решение на проблема, защото в повечето случай това е труден, трансформиращ и понякога – болезнен процес. Така хората не опознават човека до себе си истински, не се свързват на дълбоко ниво с него, а живеят в една създадена от тях представа за този човек, в една илюзия от очаквания към него, които понякога са напълно несъвместими с неговата личност. Когато някой ме попита каква е тайната на дългата връзка с моя съпруг, първото, за което се сещам винаги е КОМУНИКАЦИЯТА. Онова, което винаги ни е свързвало, превеждало ни е през всякакви изпитания и ни е надграждало е било говоренето. Ние говорим непрестанно за всичко. Някои теми обсъждаме по хиляди пъти, докато не вникнем достатъчно дълбока в душата и потребностите на другия и не открием начин да се свържем с тях. Да намерим своето кътче в него и да направим място за него в себе си. Отново. Защото хората непрестанно се променят, а силната връзка е динамичната връзка. Онази, в която ние непрестанно се надграждаме и отговорно подкрепяме човекът до нас да прави същото. Всичко друго е нетрайно и нестабилно и може да бъде наречено по много начини, но не и Любов. Защото любовта не е чувство, страст или прехласване, а осъзнат избор да вървиш, да градиш и да съпреживяваш непрастанно променящата се личност на друг човек ведно със себе си, без да се губиш в този процес, но умеейки изцяло да се свързваш с него.

За една стабилна двойка никога не бива да има неудобни теми. Без значение дали те касаят финанси, ревност, интимност, проблеми с роднините, лични преживявания или страхове. Винаги повтарям на семействата, че онова, за което не говорим открито с нашия партньор е най-слабата точка на нашата връзка и именно там се появяват първите пробойни в отношенията. Онова, което човек не може да изговори, е онова, което става по-голямо от него. Не можем да разрешим проблем, ако не сме го назовали. Неизговореното е бездна от натрупан страх, срам, вина, гняв… Една цяла гама от разрушителни за нас и за нашата връзка емоции.

4. Липса на интимност

Сексът е основна потребност. Точно както водата, храната и въздухът. Разликата е, че без него можем да оцелеем. Поне за себе си, макар и без да продължим рода си. Но като основна потребност, ние се нуждаем от този начин за свързване с другия и колкото повече се опитваме да пренебрегваме този факт, толкова повече той ни контролира, превръщайки ни в неспокойни, неудовлетворени и понякога доста конфликти личности. По един или друг начин това важи и за жените, и за мъжете.

Проблемите в интимността настъпват по много причини. Жените и мъжете се свързваме по различен начин и по различен начин съпреживяваме интимността, която далеч не се изчерпва само с физическия сексуален контакт. За да има удовлетворение в интимността, двойката се нуждае от доверие, дълбока свързаност на останалите нива, баланс в мъжката и женската енергия, свързаност на всеки от партньорите със себе си и разбира се – любов. Такава, каквато уточнихме, че е любовта по-горе. Всичко отвъд тези параметри може да бъде силно моментно изживяване, но не позволява пълноценно осъществяване на енергийния поток от жената към мъжа и обратно, в основата на който лежи хармонията във връзката. Това води до отчуждение, раздразнителност, критика и самокритика, изневери или раздели. Важно е да знаем че интимността е траен фактор в семейните отношения. Тя не е само сексуално удоволствие, нито се изчерпва със създаването на поколение и затъването в куп досадни битовизми. Тя е съкровено пространство, което двама души създават помежду си и съхраняват във всеки миг от своето съществуване.

Интимността зависи от много неща – от простите примитивни нужди като сън, задоволеност на останалите базови потребности, доверие и т.н. до непрестанната инвестиция на време и усилия в нея. Днес съвременната жена лесно се губи в стремежа да бъде всичко наведнъж и прекъсва връзката със себе си, със своето тяло и енергия и това естествено се отразява на нейната свързаност с партньора. За щастие има много неща, с които можем да подкрепим и трансформираме тази част от своите отношения и да израснем чрез тях. На първо място – с директна комуникация с партньора. Заедно с това е важно да отработим своите страхове, травми и трудности в процеса на свързване с другия и да намерим път към себе си, защото пътят към другите винаги започва от самите нас. При всички положения семействата, в които темата за интимността се пренебрегва под каквото и да било оправдание – появата на децата, заетост, здравословни особености, “размяна на ролите“, е семейство, чиито основи са силно разклатени и ние не можем дълго да се затваряме очите си за това.

5. Не лекуваме себе си и не търсим помощ

Живеем във все по-информирано и осъзнато време, наистина. Заедно с това обаче предизвикателствата ни са така динамички и различни от тези на предходните поколения, че ние буквално не сме достатъчно еволюирали, за да се справим с тях в цялата им тежест. И макар все повече да работим над това, все още битува широкоразпространеното разбиране, че да потърсиш помощта на психолог, треньор, съветник, ментор, коуч, терапевт, обучител и т.н. по някоя от темите, свързани със личността, родителството и семейните отношения е срамно или поне ненужно. Мнозина виждат търсенето на подкрепа като явно доказателство за техния личен дефицит. А трябва да бъде точно обратното – това е сигурен знак за осъзнатост, растеж, развитие и надграждане. Защото имаме щастието да живеем във време, което в целия си хаос ни предлага толкова много информация, възможности, идеи, съвети и подкрепа по всеки един въпрос, с което не е разполагало нието едно поколение преди нас! Илюзията, че трябва да можем да се справяме с всичко сами вече отдавна е мит и колкото по-упорито отказваме да го пуснем, толкова по-тревожен, неудовлетворен и напрегнат става животът ни. Всяка промяна, решението на всеки конфликт, проблем и ситуация започва от нас самите. От личното осъзнаване, че всеки един човек има своята карта на реалността, която не съвпада изцяло с нашата и ако някъде възниква конфликт, то преди да се опитваме да променяме другия, трябва да се постараем да го разберем. Но, за да разберем друг човек първо трябва да развием умението да разбираме себе си. Да бъдем търпеливи, макар и не безкрайно търпящи. Да бъдем разбиращи, смирени и приемащи към личността и реалността на другия, дори тя да противоречи на нашата. Успешната връзка не се изгражда на основите на абсолютна еднаквост, компромиси или примирение, а на базата на непрестанна трансформация на две личности, гледащи в една посока.

Много често хората, с които работят откриват в процеса на своята трансформация редица модели, които са заучили още в детска възраст и макар да не ги усещат като свои, те ги влагат в поведението към себе си, към другите и към начина си на живот. Ето защо е важно да не спираме да се развиваме, да лекуваме първо собствените си болки, преди да се опитваме да променяме другия. Да търсим подкрепа по пътя към осъзнатостта и трансформацията и да знаем, че имаме безкраен ресурс от възможности, стига да решим да го използваме.

Мога да посоча безкраен списък от причини за конфликти в отношенията между партньорите. Сигурна съм, че Вие също можете. Важно е да се научим да правим разлика между причини и поводи – основен елемент в работата ми с двойки, тъй като много често хората поставят като причина за проблемите си отделни житейски елементи, представляващи само “върха на айсберга“. В основата обикновено стоят много различни неща, често неосъзнати, които болезнено напомнят за себе си по различни начини и понякога могат да унищожат не само връзката с партньора ни, но и целия ни живот. Както казахме, най-важното е да бъдем готови да се развиваме и променяме заедно и тогава няма да има предизвикателство, което да ни сломи!

С обич,
В.