Няколко неща, които Вашият първокласник би искал да знаете за неговата успешна адаптация

Няколко неща, които Вашият първокласник би искал да знаете за неговата успешна адаптация

С настъпването на учебната година и дори още само с нейното наближаване, нивото на стрес в семействата, които изпращат ученици за първи път, рязко се покачва. Всеки родител иска детето му да бъде добър ученик – да се адаптира добре в новата среда, да се държи прилично, да се учи и да носи добри оценки у дома. Подготовката около малките ученици често е толкова хаотична – документи, информация, родителски срещи, организация на цялото семейство, пазаруване, учебници, предупреждения към детето как трябва да слуша и да внимава… И понякога в този хаос родителите прпускат едни от най-важните условия за добра адаптация в училище. Всъщност онова, което като родители най-често съблюдаваме са резултатите – похвали или оплаквания, получени оценки, написани домашни. Но с всички свои позитиви и негативи, съвременната образователна система у нас има много други аспекти, на които е мъдро да наблегнем. Като специалист винаги съм говорила и с родители, и с преподаватели за това, че образованието и възпитанието са неразривно свързани. Както е важно родителите да участват в обучителния процес на своето дете, така е важно да съзнаваме, че училището далеч не е мято, в което децата просто да попиват някакви факти, които после да възпроизвеждат, покривайки определени критерии за успех. Училището, в много отношения е умален модел на реалния живот. Именно затова, за да бъде едно дете „добър ученик” е важно да съблюдаваме процеса, през който то минава цялостно.

В настоящата статия ще разгледам няколко неща, които е добре родителите на малки ученици, особено на тези, които за пръв път прекрачват училищния праг, да съобразят, отвъд получените оценки и написаните домашни.

1. Постиженията на Вашето дете в училище са пряко свързани със самооценката му

Да, предполагам не за първи път го чувате. Това, което много родители обаче не знаят е, че около първата година в училище детската самооценка обичайно спада. И това е естествен процес. В предучилищна възраст самооценката на децата обичайно е нереалистично висока. Всички сме виждали онези дечица, които падат по 4000 пъти от катерушката, но въпреки това твърдят, че са супергерои и могат всичко. Това, разбира се, крие своите рискове, но има и огромна полза. Тази нереалистично висока самооценка, както и напълно естествения в периода детски егоцентризъм, всъщност помагат на детето да опитва, да тества, да греши без да се отказва. Те подкрепят устрема на детето да изследва, да се изправя след всяко падане и да усъвършенства всички онези базови умения, които по-късно ще му бъдат необходими във всичко, което прави. Какво се случва обаче в началната училищна възраст? Настъпват естествени промени в развитието на детето, които водят до промени в начина, по който се формира и неговата представа за себе си. Тази представа вече е базирана на обратната връзка на по-широк кръг от средата, в която детето расте – съученици, приятели, учители, треньори. Самооценката вече зависи от начина, по който детето се представя в очите на другите. И съвсем логично, тя обичайно спада, когато детето получава критики, сблъсква се с различни мнения, започва да премисля и преоценява себе си на база на отношенията на другите. Този спад в самооценката естествено влияе и на увереността на детето, с която то подхожда към новите начинания и към учебния процес. Влияе на начина, по който детето се адаптира към новите съученици и учители и към новата ежедневна динамика. Някои деца могат да изглеждат тъжни, други по-затворени, а трети да реагират с гняв или „по-детинско” поведение. Важно е родителят да има осъзнатост, че тези процеси са свързани, да подкрепи детето без да бъде крайно взискателен и да се поддава на страха, че това поведение ще бележи целия процес по образование и развитие на неговото дете, защото това не е така. Важно е също да знаем, че този спад в самооценката има за цел всъщност да направи тази самооценка по-реалистична, балансирайки представите на детето за себе си с обратната връзка, която получава от външния свят.

2. Неадекватно преминат предучилищен период на регрес

Може би вече сте чували за периодите на регрес, вероятно дори сте ги наблюдавали в поведението на своето дете. Това са онези периоди, в които Вашето вече пораснало дете започва отново да се глези, да се връща към някои стари навици, да търси повече Вашата помощ и внимание, да иска Вие да го храните, обличате, обувате, при положение, че то вече умее да прави това само. Понякога това са периоди, които настъпват като част от развитието на детето, понякога се дължат на определени промени в средата (тръгване на градина, местене, поява на нов член в семейството и т.н.).

Това, което може би не знаете е, че малко преди детето да постъпи в училище, то преминава през такъв регресен период и както при всеки друг подобен период, от голямо значение е родителската реакция и подкрепа. Регресните периоди са онези моменти, в които детето сякаш прави крачка назад в развитието си, защото настоящето му се струва прекалено трудно и то се връща към едно минало състояние и поведение, в което усеща повече сигурност. Това често плаши родителите и те са склонни да отблъснат детето, да му се карат, че се „държи като бебе” или обратното, често срещано при майките с едно детенце – те лесно влизат отново в ролята на майки на малко бебе.

А какво всъщност е полезно да направим? Не е необходимо да критикуваме детето или да го обиждаме и насилваме, за да премине то градивно през регресния период. Важно е също да не влизаме изцяло в старата си роля и да отстояваме границата в нещата, които детето може вече да прави само. Това, което е важно и полезно да направим е да подкрепим детето емоционално. Регресът е най-вече това – израз на естествената нужда от подкрепа пред лицето на ново предизвикателство. Можем да даваме повече прегръдки и споделено време, да изразяваме отчетливо съчувствие (не театрално съжаление), когато детето ни споделя нещо, като същевременно позволим на детето да участва по-активно в семейния живот (домашни задължения, вземане на решения къде да се разходим, когато може, даване на идеи за занимания).

В повечето случаи децата сами излизат от регресните периоди. Ако обаче този период се застъпи с началото на учебната година, както понякога става с децата, които започват училище по-рано (неслучайно 7-годишна възраст е посочена като начална за училищния период), това може да бъде предизвикателство пред адаптацията на детето и е важно да имаме осъзнатост за този процес.

3. Социални умения

За нас, като родители, често училище е еквивалент на постижения, оценки, знания, резултати. И в тази връзка нерядко не си даваме сметка, че децата, то е най-малко постижения, оценки и знания. Онова, което реално е истински важно за децата, които отиват на училище, е как ще си играят, какви приятелчета ще срещнат, дали госпожата ще ги хареса. И това понякога носи огромен стрес, особено ако по някаква причина, детето трудно се социализира или адаптира към нови хора. Причините за това могат да бъдат много и различни – от темперамента на детето, през недостатъчна социализация преди училище (нпаример детето не е посещавало градина или предучилищна група, не е общувало с повече деца), през проблеми у дома, „трудни” деца в класа или липса на подкрепа от учителя. Важно е да знаем, че ако детето не се чувства добре с учителя или с групата от деца, с които прекарва времето си в училище, то това задължително ще рефлектира и върху поведението, и върху успеха му. Затова е много важно да научим детето да споделя с нас, да ни се доверява и да наблюдаваме и изследваме социалната динамика в неговото обкръжение, преди да го наречем „глупаво”, защото не се справя с материала.

4. Вашето дете е уникално!

Не съм привърженик на това да се злоупотребява с уникалността. Тоест, не смятам, че трябва да бъдем поклонници на уникалността до степен, в която пречим на един човек да се научи да се вписва, адаптира, развива в своята среда, което често се прокламира днес. Но уникалността на всеки от нас все пак е факт и ако искаме една среда, макар и унифицирана за всички, да бъде прогресивна, то трябва да съобразим индивидуалността на тези „всички” поне в някаква степен. Гъвкавата среда създава гъвкави и устойчиви личности.

Вашето дете не сте Вие. Може да сте добър по математика, но ако го насилвате да обича цифрите е по-вероятно да постигнете обратното, та дори и детето да има „математически талант”. Вашето дете не е детето на съседката и то учи със свое темпо, независимо, че това не е съобразено в съвременната образователна система. Не забравяйте обаче, че Вашето дете е преди всичко човек и после ученик и не бива да позволяваме на нашата родителска амбиция да ни попречи да обичаме, ценим, виждаме и разбираме детето си такова, каквото е. Често родителите отблъскват детето от процеса на учене без изобщо да го съзнават. Самото напрежение, което родителят носи в себе си в страха си „ще се справи ли моето дете, ще бъде ли каквото очаквам”, кара детето да се „затвори” към процеса. И всичко това съвсем несъзнателно и за родителя, и за детето. Внимавайте с очакванията и сравненията. Вашето не е Ваш проект, не е еквивалент на Вашата родителска стойност. То ще опитва и ще греши, ще успява и ще се проваля, но в целия този дълъг житейски процес, като родители, нашата роля е да останем стабилни в любовта и подкрепата си към него! Често това е най-трудната ни задача.

С тръгването на училище пред детето се открива един цял нов свят – на емоции, срещи, преживявания, себепознание. То преминава през динамичен и пъстър процес на развитие, надхвърлящ многократно границите на онова, което можем да обозначим в ученическия бележник. За да бъде градивен образователният процес за едно дете, то се нуждае от стабилна подготовка най-вече по отношение на своите социални умения, а също така и на стабилна дисциплина, изградени базови навици, умения и способност за самоконтрол (съобразени с неговата възраст и природа, разбира се). Повече от всичко обаче детето се нуждае от любов. Онази любов, която ще е достатъчно чиста и безусловна, за да приеме всичко, което детето ни е и не е отвъд нашите желания и очаквания и същевременно ще бъде достатъчно отговорна, да постави граници, да мотивира и насърчи развитието на детето, отвъд неговите страхове, трудности и грешки.

Помнете, че първи клас (и изобщо първите години в училище) е времето на първите по-стабилни приятелства. За Вашето дете е много важно какво мислят другите за него! Помнете, че в първи клас то ще срещне първия сериозен авторитет извън дома – неговият първи учител. Тази връзка също е много важна и силна. Помнете, че преди да се запитаме дали детето се справя добре с този или онзи предмет е по-важно да сме сигурни, че детето знае как да потърси помощ, когато му е трудно, има ни доверие да сподели, когато нещо не е наред и знае как да се справи или да поиска подкрепа в справянето със своите емоции и страхове. Тези умения стоят преди буквите и цифрите!

С обич,

В.