Скритите причини зад лошото поведение на детето

Всички деца са непослушни понякога – като майка и специалист смятам, че това е факт, около който можем да се обединим. Разбира се всеки родител има свой прочит на „непослушанието”. Онова дете, което за едни родители е проблемно, за други е просто палаво. За едни родители скачането по дивана, средният успех и някои остри спорове с малчугана може да са норма, която са приели, докато за други всяка остра реплика или неприбраните дрехи може да представляват голям проблем. При всички случаи, ако виждаме този „проблем”, в името на здравословното развитие на детето и на семейната ни система е добре да установим на какво точно се дължи той. Понякога причината е в самото дете, какъвто е случаят с някои здравословни проблеми или проблеми на развитието, но моят опит показва, че в много от случаите причините за трудностите и конфликтите, които имаме с децата си се таят много по-дълбоко. Когато поведението на детето започне да се отразява зле и на самото дете, и на динамиката в семейството, съвсем логично започваме да търсим начини да се справим с него. А както във всяка друга ситуация в живота, за да намерим най-градивното решение, първо е добре да установим корена на проблема.

Тази статия е посветена не толкова на проблемното поведение при децата, колкото на причините, които стоят в основата му или поне на онези от тях, които като психолог, педагог и констелатор най-често срещам в работата си със семействата, които ми се доверяват.

„Лошото поведение” е естествено!

Един от капаните на модерното родителство е криворазбраното внушение, че ако прочетем тази или онази книга и следваме точно тези или онези указания, то нашето дете няма да се тръшка, да използва груби думи, да крещи или да спори с нас. Да, но не. Защо?

Защото децата минават през конкретни фази на развитие, които имат своите проявления, своите конфликти за разрешаване и своите емоционални аспекти. Колкото и да четем и да се информираме и колкото и „правилно” да възпитаваме децата си, не можем да им отнемем емоциите, конфликтите, потребността да се съпротивляват, тестват своите и нашите граници и да търсят различни начини за самоизява. Колкото и „добри” родители да бъдем, в определени моменти децата ни ще бъдат груби, в определени периоди лошите думи ще бъдат забавни за тях, в определени ситуации ще искат да правят като „лошите деца”. И честно казано, ако това изцяло липсва, значи имаме сериозен проблем!

Уточнявам всичко това в началото, защото в немалка част от случаите родителите, които идват при мен силно притеснени от поведението на децата си, установяват с изненада, че това, което ги тревожи и срещу което се „борят” е напълно нормално в съответната фаза от развитието на детето им. Различните поведения, разбира се, се наблюдават с различен интензитет при различните деца. Но децата не са машини, които да бъдат програмирани и често онова, което изостря ситуацята е не толкова самото поведение на детето, колкото родителските очаквания, които са нереалистични, наситени с напрежение и желание за контрол над детето.

Не ме разбирайте погрешно – не казвам да не четете, нито да не възпитавате децата си и да ги оставите да праят каквото искат, просто защото са деца. Правилата, границите и възпитанието са важни! Но те са ценен градивен ресурс само тогава, когато са съобразени с реалните потребности на детето, съгласно неговата възраст, личност и цялата семейна динамика. Онези методи, които прилагаме, за да заглушим вътрешния си страх, че не сме достатъчно добри родители, че не се справяме или че детето натиска някакви бутончета на наши стари болки, с които не поемаме зрялата отговорност да се справим като възрастни, нямат нищо общо.

2. Конфликти в семейството

Да, да, знам, че вероятно сте го чували многократно – ако мама и татко се карат, децата поемат напрежението и страдат. Това, което много от родителите обаче не съзнават, че конфликтите имат дълбоко отражение не само когато са явни. Не е нужно детето Ви да чува как си крещите, за да страда от факта, че вече не обичате баща му, изневерявате на майка му или мразите баба му. Всеки конфликт в семейната система, който не е отработен се отразява на цялата семейна система. И като нов член на тази система, детето наследява всички нейни ресурси. И конфликти. Може да спазваме правилото да не обиждаме или да не говорим лошо за други членове на семейството пред детето. Може да се опитваме да поддържаме приятелски отношения с другия партньор, с когото сме се разделили, в името на детето, може да се усмихваме на свекървата пред детето, но ако вътрешно сме напрегнати, таим гняв, болка, омраза към друг човек в семейството, това води до дълбок разрив в самото дете. Този процес е изцяло неосъзнат и детето го комуникира чрез своето лично страдание, което ние, родителите най-често забелязваме под формата на чести боледувания, непослушание, провали, конфликти и т.н.

3. Потиснати емоции

Точно както с явните и скрити конфликти в семейната система, неразрешените, непроработени емоции на някои от нейните членове могат да бъдат „наследени” и изразени чрез децата ни. Ако, например, мама дълго е мечтала да смени работата си, но по някаква причина (дете, съпруг, критики от други хора) не е събрала смелост да сбъдне мечтата си и изпитва гняв и неудовлетвореност, то детето ще комуникира тези емоции с външния свят. Такова дете може да бъде гневно без явна за нас причина, непокорно, „бутащо стени”. Това важи за всяка емоция в семейството, защото всяка емоция е важна и има нужда да получи своето място, да бъде пропусната през нас и оставена да си иде, когато дойде моментът за това. Децата са изключително емпатични същества, които четат целия ни вътрешен свят без цензура. Онова, което крием дори от себе си, те ще провокират, извадят и понесат като товар на гърба си с едничката цел да облекчат нас. И всичко това изцяло несъзнателно.

Същото важи и за емоциите на самото дете – ако нашият личен пример и отношение към емоциите е такъв, че у дома е място където чувстват не се зачитат, уважават и споделят безопасно, а се потискат, поведението на детето ще бъде основният комуникатор на тези емоции. Колкото повече потискаме чувствата, толкова по-крайно е поведението. Важи за всички възрасти.

4. Изключени членове на семейната система

Когато в семейната ни история има хора, които по една или друга причина сме отлъчили от семейството като общност, тяхното място остава празно, а паметта им се губи. Семейната система обаче има строги и непреклонни правила по този въпрос – всеки има място в нея и ако някой не е на мястото си, то редът трябва да бъде възстановен, а най-точният инструмент за това винаги е в ръцете на младото поколение.

Много проучвания и практики по цял свят доказват, че онази невидима нишка, която ни свързва с нашата семейна система и с всеки един член от нея, се грижи паметта и мястото на всеки да бъде съхранено и то по начини, които могат да изглеждат непонятни на пръв поглед. Като това защо в един род поколение след поколение се случват еднотипни загуби, конфликти или трагедии или защо едно дете може да се държи точно както вуйчо си, когото никога не е срещало и за когото е забранено да се говори. За децата тайни не съществуват. И точно както с конфликтите и спотаените чувства, така и с хората, които са били отлъчени от семейството децата се явяват огледало, което осветява всичко което е нерешено и търси своя път обратно към хармонията. Натоварено с такава трудна задача, няма как едно дете да не прояви „неприятно” поведение.

5. Конфликти на родителските модели

В някои случаи проблемът с поведението на детето е резултат от липсата на баланс в подхода на мама и татко, от прекалено различните послания, които тяхното поведение и енергия изпращат към детето, от честата смяна на правила, тактики и подходи. Родителството е процес, в който на първо място се учим ние, родителите, а най-важният ни урок е да подхождаме с нужното търпение и уважение и към себе си, и към детето.

Съвсем естествено, когато имаме разминавания в родителския подход, например татко избухва и пляска, а мама страда от синдрома на „твърде четящия родител”, у дома възникват конфликти между партньорите, които също се отразяват върху детето. Тоест, от една страна имаме неефективен възпитателен модел, от друга страна – напрежение, стрес и конфликти. Обикновено в основата на разминаванията в моделите стои проблемна комуникация, а често и фактът, че всеки от родителите носи своя „багаж”, който понякога му пречи да присъства в настоящето зряло. Например, татко е бил пляскан или е преживял травма на привързаността в детството си, а мама, възможно дори по същите причини, се опитва да компенсира болката от своето детство или да реши друг проблем (например, да „спаси” таткото от неговите собствени „демони”). Това е само един пример за сложността на семейната динамика, която би могла до стои зад на пръв поглед повърхностните различния във възпитанието. Но тази сложност носи много тежести и емоции, които като река се вливат в малкото дете. И то реагира.

Горепосоченият списък от възможни причини далеч не е изчерпателен. Всяко семейство и всяко дете са уникални! Целта на тази статия е да Ви даде един по-различен, по-дълбок поглед към семейната динамика, която стои зад всичко, което се случва с нас и нашите деца. Можем да търсим бързи практики за промяна на родителския подход. Можем да прилагаме различни техники за осъзнато родителство. Можем да прескачаме хаотично от свобода към наказания или да спорим безкрайно с партньора, бабата, учителката в училище, но истината е, че докато не сме готови да погледнем в дълбочина себе си и своето семейство, трудно ще видим онова, което детето се опитва да ни каже чрез своето поведение. Понякога е достатъчно само да помним, че всеки има своите предизвикателства, минава през своите кризи и има право на своите емоции. А когато нещата излизат от контрол или поне ние ги виждаме така, е важно да си напомним и че никое дете не е родено лошо. Колкото по-зле се държи едно дете, толкова по-зле се чувства то. Можем да третираме повърхностно само поведението, а можем и излекуваме причината. Това е въпрос на зрял избор и отговорност и е най-ценното, което можем да завещаем на децата си.

Често най-непослушните деца са най-големият дар за родителите си, защото чрез тях ние можем да се вгледаме в себе си, да излекуваме себе си и да пораснем! А най-хубавото е, че днес разполагаме с много ценно знание и ефективни методи за работа, с която да помогнем не само на себе си, но и цялата си семейна система, както и на следващите поколения.

 

С обич,

В.