Кога мъжът не слуша жената до себе си?

Комуникацията е един от най-важните стълбове за изграждане на дълбоки, пълноценни и щастливи семейни отношения. Приликите с човека до нас са онова, което ни привлича и в голяма степен ни държи свързани, но нашите различия, в начина, по който виждаме, усещаме и се свързваме със света, често са онова, което ни изправя пред най-големите предизвикателства във връзката. Защото само чрез тях можем да израснем и като хора, и като партньори. Връзка, в която няма растеж на отделните личности и на двойката в единство, рано или късно се изчерпва. А развитието от своята страна изисква трансформация и гъвкавост в комуникацията и начините, по които достигаме до другия и се свързваме с него.

Всяка двойка и всяко семейство има свои специфични модели на комуникация, но често проблемите, които срещам в работата си с двойки се повтарят. Сходни са и причините за тях, както и често срещаното оплакване на единия партньор спрямо другия (най-често от страна на дамата), което най-често звучи като: „Той не ме слуша”.

Ето защо в тази статия ще поговорим за най-често срещаните причини, поради които мъжът „изключва” в комуникацията с жената до себе си и я оставя с усещането, че си „говори сама” или че той не желае да присъстват в дадена тема и да съдейства за разрешаването на актуален проблем.

 

1. Критичност и пасивна агресия към партньора

Да започнем първо от това, че за повечето мъже решаването на проблеми всъщност е много важна и съществена дейност, тясно свързана с тяхната мъжка природа, чисто еволюционно. Това не означава обаче, че мъжете обичат да им създаваме проблеми, разбира се, но в повечето случаи те са готови да поемат активната роля в търсенето на решение или поне да сътрудничат в намирането на такова. Онова, което обикновено ги спира е усещането, че човекът срещу тях всъщност не е ориентиран към намиране на решение, а по-скоро към търсене на вина. Ето защо, един от най-добрите начини да загубим вниманието и желанието за съдействие от страна на един мъж е като сме насочени към това да го обвиняваме, поучаваме или критикуваме. Мъжете не обичат критиката и това не е тайна за никого. Тя директно афектира тяхното его и увереност и води до непродуктивен диалог.

Това не означава, че трябва да приемаме всичко на всяка цена, а по-скоро, че е нужен градивен подход към трансформацията, която искаме да постигнем в комуникацията с нашия партньор. Ако в тази комуникация присъства пасивна агресия, която много често откриваме при жени, които се насилват да преглътнат дадена ситуация или да останат спокойни и имат трудности с адекватното заявяване на себе си, не можем да очакваме мъжът да бъде особено отдаден на процеса. Да вземем за пример онази жена, която не иска да се скара с мъжа си задето той не отсервира чинията си, но после мърмори под носа си: „Е, да, нали аз съм слугинята вкъщи, ще прибирам всичко”.

Никой не обича да бъде нападан или критикуван. В това число и ние, жените, разбира се. Комуникация, базирана на подобно отношение на първо място въвежда човека в защитна позиция, от каквато е трудно да бъде постигната каквато и да било хармония. Ако искате продуктивна комуникация с Вашия човек, първо трябва да се справите с вътрешната емоция и желанието да нападате и съдите. Хората не израстват когато ги съдим, а когато умеем да отбелязваме техните силни черти, да им засвидетелстваме доверие в това, че те могат и заслужават да постигнат нещо и да им предложим подкрепата, от която те наистина се нуждаят.

2. Прекалена емоционалност

Като говорим за емоции, жените, особено когато сме ядосани, сме склонни да смятаме мъжете за безчувствени. Всички познаваме (от собствен или чужд опит) онези ситуации, в които жената крещи през сълзи, а мъжът стои и я гледа с празен поглед. За страничен наблюдател (особено, ако той е жена) тази сцена граничи с крайна липса на любов от страна на мъжа. Но може би ще Ви изненадам, като кажа, че това е напълно нормална мъжка реакция, която няма нищо общо с факта колко Ви обича Вашият човек, но определено влияе върху това колко е склонен да Ви чуе в този момент. Защо е така? Мъжете са способни на изключително силни емоции, точно както и жените. Някои проучвания дори показват, че първоначалната емоционална реакция на мъжа в дадена ситуация е по-силна и дълбока от тази на жената, НО мозъкът на мъжете превключва много по-бързо от емоция към разум.

За сметка на това, ние, жените, оставаме много по-дълго в емоционалното си състояние. Ето защото често се получава това нагледно разминаване в реакциите на разстроената жена и привидно спокойния мъж, който „чака бурята да отмине”. Друга причина за това „чакане” е, че мъжът добре знае, че в емоционален момент човек не може да взема градивни решения и да решава проблеми (нали помните, мъжете обичат да решават задачи!). Ето защо, докато сте в емоционално състояние мъжът трудно ще Ви чуе или ще приеме да води градивен диалог с Вас.

Отдаденият на връзката мъж по-скоро ще изчака да се успокоите, но търпението му няма да бъде вечно, особено ако единственият начин да засегнете дадена тема е през фокуса на Вашите емоции. Дори обратното, прекалената емоционалност може да доведе до загуба на уважение към жената и доверие в нейната преценка. Тъжно, но факт.

3. Липса на свързаност и интимност

Да си го кажем без увъртания. Сексът в една връзка е важен! И за двамата партньори, независимо колко „неудобна” е темата за нас, жените, а понякога и за мъжете. За мъжът темата с интимността е винаги на дневен ред и обикновено е подложена на сериозно изпитание, когато у дома се появи дете. И точно в този момент и за двамата партньори е много важно адекватно да я преразгледат, а не просто да я избягват. Практиката показва, че връзките, в които има неудобни теми, особено ако те засягат интимността между партньорите, мъжете са по-склонни да бъдат недоверчиви или резервирани и неангажирани към други теми, които са важни за жените.

Независимо дали те засягат личностното развитие на дамата до тях, нейната кариера или пък неща от общ семеен план като домакинството и децата. За мъжете интимността е основен начин за свързване, утвърждаване, придобиване на увереност. Ако жената избягва темата, ако е неуверена в себе си и не желае да заяви и да отработи тази тема със своята половинка, по всяка вероятност други аспекти от семейната комуникация също ще пострадат. Много жени приемат този факт трудно, считайки темата за интимността за прекалено примитивна и принизяваща. Тук обаче нещата не опират само до физическия нагон, а до важността на другия.

Ако тази тема е важна за Вашия партньор и Вие я пренебрегвате, няма как да очаквате той да бъде изцяло отворен към темите и проблемите, които са важни за Вас. Освен това, когато в сферата на интимността съществува проблем, за който не се говори и отработва, цялостната мотивация на мъжа да удовлетворява всички останали аспекти от връзката с жената спада, тъй като страда неговата собствена удовлетвореност и увереност. За мъжа е особено важно да може да се довери на жената до себе си и да общува свободно на темите, които са важни за него!

4. Липса на уважение между партньорите

За съжаление има мъже, които следват предварително инсталиран „софтуер”, в който липсва уважение към жената. Това може да се дължи на много фактори – семеен модел от детството на мъжа, възпитаван в среда, в която жените не са били ценност. Детски травми, свързани с връзката с родителите, които още държат привидно пораснали човек в капана на детския гняв и болка, който просто бива пренесен върху настоящото семейство. Проблем със самооценката на самия мъж или така добре познатото ни разговорно „избиване на комплекси”. Колкото по-неуверен се чувства един мъж в своята роля, в своето достойнство и качества, толкова по-склонен е към нездравословна конкуренция и доминация,  включително и към жената до себе си.

Важно е обаче да отбележим, че всичко това може да важи и за дамата във връзката. Ако жената е имала негативен предишен опит във връзките си, изградила е непродуктивни убеждения към мъжете, граничещи с липса на уважение, склонна е да третира мъжа си като някой, който не може да се справи без нея и трябва да „я слуша”, поставяйки го в неравностойна позиция, то липсата на уважение ще повлияе негативно на комуникацията в двойката.

Неуважението в двойката може да се дължи и на прекалено крайни различия в базовите принципи. Възможно е за един от партньорите семейството да е ключова ценност, а другият да го счита за досадна формалност. Мъжът и жената винаги ще виждат всяка тема в различна светлина, но когато една и съща тема е във фокуса на внимание и на двамата е значително по-лесно да се открият достатъчно опорни точки за градивна комуникация.

Също така от значение е и дали партньорите се чувстват на едно и също „ниво”. Ако един от тях има амбициите да просперира, да се развива било то личностно, професионално, цялостно, а другият е ангажиран единствено в битови проблеми, вечерните сериали и мрачните  новини, то не само общите теми, но и усещането за равенство може да се изгуби. Особено силно това се усеща когато у дома се появи дете и обичайно жената е тази, която остава посветена на грижите за него. Това обаче не е причина тя да загуби своята индивидуалност или да спре да израства по различни начини. Самата родителска роля е изцяло ново ниво както за личността, така и за отношенията в двойката.

Продуктивната комуникация изисква баланс в позициите, партньорите в една здрава връзка са равни по стойност, значение и позиция.

5. Объркване на ролите

 Много жени са склонни да засвидетелстват любовта към мъжете си като ги обгрижват прекомерно, опитват се да предвидят и задоволят всичките им потребности или пък непрестанно ги поучават, сякаш са малки деца, които няма да се справят сами. Има модели на семейства, в които този, макар и нездравословен формат за двамата партньори, привидно сработва. Мъжът остава дете, но ролята на майката вече е заета не от неговата родна майка, а от неговата жена. Потребността на мъжа да бъде мъж обаче не изчезва. Обикновено в тези модели прозират проблеми от детството, които търсят своето решение, но ако не бъдат адресирани адекватно, те създават нови проблеми на свой ред. Възникват неадекватни конфликти, страда интимността и т.н.

Разбира се моделът може да бъде обърнат и жената да бъде позиционирана в ролята на дете спрямо своя съпруг. Тук последствията са сходни.

Хаос в ролите може да настъпи и когато един от партньорите приема другия за конкуренция. Днес често жените са склонни да доказват своята независимост, съревновайки се с мъжете и най-неблагоприятното е, че това състезание се пренася  у дома. Ако в двойката има конкуренция за това кой е по-добър, по-успешен или по-богат няма как да има взаимно уважение и продуктивна комуникация.

6. Нарушен енергиен баланс

Както и при размяната на роли, така и при други фактори, нарушаващи баланса, когато такъв липсва в една връзка, комуникацията страда. Това е омагьосан кръг. Енергийният баланс в отношенията ни с другите хора е различен според позициите, които заемаме един спрямо друг. Това определя кой колко влага, за да функционират градивно дадени отношения. Енергийният баланс в двойката е 50/50 тъй като в партньорските отношения двама души са равнопоставени  и съотвентно допринасят за връзката поравно. Ако този баланс бъде нарушен, потокът на любовта, на комуникацията, на взаимната свързаност се нарушава. Връзката започва да страда. Причините за това могат да бъдат много и да засягат всеки от партньорите – от детски травми и нефункционални семейни модели, през негативен опит в предишни връзки, в които някой от партньорите е решил, че в следващата връзка ще бъде основният даващ или няма да влага изобщо нищо от себе си, защото е изгубил вяра и не е излекувал раните си. Това измества баланса в общуването и в енергийния обмен с другия. Ние или искаме да командваме, или искаме друг да носи отговорността за връзката.

7. Конфликти и крясъци

В началото казахме, че мъжете обичат решаването на проблеми. Мъжете обичат също съревнованието и споровете, НО не и когато те са у дома. Защо? Защото в своята природа мъжете се съревновават с други мъже. Ако жената напада мъжа, крещи, предизвиква го, критикува го, съревновава се с него за задълженията, постиженията, заплатата… това отблъсква мъжа. Той не може да реагира спрямо жена си така, както би реагирал спрямо реален съперник и се чувства блокиран в гнева си. Да не говорим, че ако жената успее да повлие на самооценката на мъжа и да го накара да се чувства по-малко значим като се налага агресивно с критика, ултиматуми и съревнование, то този мъж няма да има желание да остане с нея. Мъжете избират да бъдат там, където се чувстват важни, значими, силни, помагащи и ценени. Също както и ние, жените, но по своя женски начин. Често това е причината за „празния поглед”, докато жената „вилнее”.

За адекватна комуникация винаги са нужни двама. Отговорността за проблемите в нея никога не принадлежи само на един от партньорите и съответно разрешаването на предизвикателствата в нея е крачка, която трябва да бъде осъществена в екип. За добро или за лошо ние не можем да променим другия и ако той не желае да работи върху своята собствена регулация – ролята му във връзката, поведението към другия, актуализиране на моделите и убежденията и т.н. ние не можем да направим това вместо него. Това, което можем да направим обаче, е да работим с човека, който иска да бъде в екип с нас и заедно да създадем градивна, дълбока и стойностна комуникативна свързаност. Дори ако този човек не е човекът, с когото сме във връзка в момента. Винаги започваме от себе си, обаче, защото винаги има причина да се намираме в дадени отношения и ако не научим уроците си и не проработим себе си, има голям шанс да срещаме едни и същи трудности в лицата на различни хора.

С обич,

В.