Няколко възможни причини за мъжкия гняв след появата на детето
Обществото, в което живеем все повече се „пробужда” за осъзнаването, че много семейства страдат от сериозни проблеми в отношенията си, граничещи с тормоз и насилие. За съжаление обаче, както в много други аспекти на живота, повдигането на въпросите около тази растяща негативна тенденция, водят след себе си и някои допълнителни отрицателни резултати. Един от тях е, че подсъзнателно голяма част от обществото започва да разглежда мъжете като потенциални насилници.
В работата си често срещам жени, страдащи от конфликтни отношения със своите партньори, изразяващи се в сериозни проблеми в комуникацията, повишаване на тона, напрежението, вербалната агресия от страна на мъжа, а понякога и от страна на жената. В огромна част от случаите това е поправимо! Днес често можем да чуем съвети като „ако той се е държал така веднъж, махай се, бягай веднага!” И действително има крайни и опасни ситуации, в които това е най-правилното решение! Но, заедно с това има и много семейства, в които отделните прояви на гняв и агресия могат да бъдат елиминирани с подходяща подкрепа, така че семейството да бъде съхранено здраво и пълноценно. Държа да уточня, че не говорим за това единият или другият партньор да „преглъща” рисковото поведение, в името на това семейството да остане привидно цяло, а за цялостното терапевтиране на гнева, конфликтите и причините за тях, така че крайните ситуации и страданието, криещо се зад тях да отстъпят място на хармонията и любовта, които са събрали двама души. Темата е сериозна не само за отделното семейство, но и за цялото общество. Въпросът обаче е, че намирането на подход към решаването на даден проблем не се състои само в неговото фиксиране и осъждане. Всяко семейство и всеки случай трябва да се разглежда отделно и индивидуално. И най-важното е да не губим вяра в хората и да не прибързваме с отбранителната позиция срещу някого, само защото той има труден момент, понеже някой друг в сходна ситуация е извършил тежко деяние. Хората се лекуват, развиват и израстват, но за тази цел им е нужна градивна подкрепа, вяра и много любов!
В тази статия ще разгледаме някои от основните причини за едно често срещано оплакване при дамите, с които работя. Нерядко те споделят с мен, че зад проблемите с възпитанието на детето или тяхната тревожност като майки стои и нещо друго – страхът, че партньорът им е станал по-нерен, нетърпелив, докачлив, лесно се гневи и избухва, често се кара.
Нека първо да направим уточнението, че всеки човек, без значние дали се касае за женската или мъжката половина на семейството, има право и основание да потърси подкрепа, когато се почувства застрашен – физически или емоционално. Това не означава, че човекът до Вас е насилник или задължително ще стане такъв! Това означава на първо място, че минавате през трудност, с която може би няма да успеете и не е нужно да се справяте сами. Почти всичко е поправимо, когато човек потърси подкрепа навреме.
А сега да поговорим за гнева и мъжете. Нека започнем оттам, че гневът не е първична самостоятелна емоция. Зад гнева винаги стои причина! Именно затова толкова много държа гневът да спре да бъде демонизиран! Малко или много той е присъщ и естествен за всеки човек и онова, което крие рискове всъщност е не толкова самият гняв, колкото липсата на терапевтиране на причината, която стои зад него.
Чувствата, които стоят зад гнева могат да бъдат различни – болка, страх, разочарование. Важното е когато ние или някой друг около нас изпитва гняв, винаги да държим в ума си това осъзнаване – зад гнева стои причина! Именно това ни помага да разграничим личността от проблема и да дадем любов, подкрепа и шанс на тази личност за промяна, ако тя е готова да работи за това.
Заедно с това е добре да знаем, че чисто и просто някои различия в мозъка на мъжа, както и в неговата хормонална система, често водят до това мъжете да „палят” по-лесно от жените и по-лесно да проявяват агресия. Това обаче не ги поставя директно в графата насилници!
А кои са онези неща, които провокират по-чести прояви на гняв при младите татковци?
1. Преумора и недоспиване
Да, точно както и жените, мъжете, които са станали татковци страдат от проблеми със съня. Дали защото бебето ги буди, дали защото има повече неща, за които да се тревожат или се преизтощават от задачи, без значение от причината, когато човек не се наспива ресурсът за търпение рязко намалява. Няма значение колко обичаш децата си, колко добър човек си или колко много искаш да си спокоен, няма ли сън, няма и търпение.
2. Страх
Около бременността, раждането и отглеждането на малкото дете фокусът обикновено пада върху майката. Нейното тяло е поставено пред голямо изпитание, ежедневната ѝ динамика коренно се преобръща и всичко това идва с хаос от въпроси и емоции. И често забравяме. Забравяме, че таткото също участва в процеса. Той се бои за здравето на майката и бебето, изживява по свой начин всеки преглед, притеснение, симптом и очакване. Той се тревожи дали ще бъде добър баща, дали ще се справи с новата роля, дали ще осигури семейството финансово, дали ще му остане време да бъде онзи човек, който е бил преди децата, как ще се промени жена му след като стане майка. Човек може да остане изумен какви ужасяващи неща си споделят мъжете за раждането и живота след него понякога. Много млади татковци споделят, че са чули от приятели страшни истории за тялото на жената, липсата на интимност, конфликти с половинката или дори изневери. Всичко това, в комбинация с тревогите от промяната, може да бъде взривоопасна комбинация за мъжа и колкото и да иска да бъде смел, силен и достоен в очите Ви, да не успее да скрие своята нервност, да стане по-докачлив, сприхав и избухлив.
3. Ретравматизация
Всички имаме своите детски травми. Дори онези от нас, които обичат семейството си, имат здрави отношения с родителите си и наричат детството си щастливо. Травмата не означава задължително, че ни се е случило нещо много лошо, че някой е бил зъл с нас. Травмата означава на първо място, че в даден момент ни се е случило нещо, което съзнанието ни не е имало капацитета или зрелостта да обработи и част от нас е останала капсулирана в това непреработено изживяване. Това се случва често в детството ни, когато сме малки, незрели, а родителите ни, колкото и да ни обичат, допускат грешки или ние тълкуваме определени техни поведения по този начин. Какво остава за семействата, в които е имало значително тежки събития, като развод, насилие, загуба на партньор и токсични отношения между родители и деца. Особеното тук обаче е, че капсулирайки травмата в себе си ние често можем да живеем с години по този начин без да съзнаваме нейното наличие. Когато станем родители обаче, животът ни се трансформира коренно и новата родителска роля, изграждането на връзка със собственото дете имат качеството да извеждат на повърхността всичко непреработено. Ето защо за много майки и татковци очакваното щастливо родителство се превръща в огромно предизвикателство на болезнени чувства, натрапчиви мисли, тревожност или повтаряне на поведение, от което биха искали да се разграничат. Ако майката или бащата започнат да проявяват необяснима агресия, раздразнителност и тревожност по отношение на партньора или детето е напълно възможно да се касае за ретравматизация – връщане към травма, която не е била отработена. Ключовото тук е, че това се случва и при мъжете, и при жените и често самият човек не съзнава процеса и може да откаже да работи върху него, защото вътрешният му защитен механизъм работи ирационално. Важното е, че решение може да се намери с адекватна подкрепа от специалист!
4. Неувереност в новата роля или критика
Последното, което мъжете обичат е да се чувстват неуверени. Мъжът има нужда да усеща себе си силен, стабилен, здраво стъпил на земята. Новата роля на татко обаче носи съответните въпросителни, трансформации и притеснения. Затова е важно да не забравяме, че татковците също се нуждаят от подкрепа, макар често да не са готови да го признаят. Особено често неувереността води до гняв и агресия при мъжа, когато той бива често поучаван и критикуван. А какво се случва у дома когато се роди дете? Мама често е увлечена в това да направи всичко „перфектно”, завладяна едновременно от страха, че не знае какво прави и усещането, че никой друг не може да се справи по-добре от нея. Тя често отказва помощ, критикува таткото, дори е склонна да му се разсърди, задето той спи по-добре от нея или не изпада в паника щом бебето се разплаче (въпреки, че не е задължително). Когато жената създава „емоционален вакуум” (има видео по темата на моята Youtube страница), т.е. не оставя пространство на мъжа да създаде връзка с детето, да влезе в ролята си на баща, да опитва и греши и да прави нещата по свой начин, това наранява и отблъсква мъжа. Той започва да се чувства неоценен и ненужен. По-късно това се връща като гняв към детето или майката и под формата на конфликти, в които единият родител упреква другия, че детето е „твърде разглезено” или че никой не го е научил да прави дадено нещо.
5. Липсата на интимност
Има една основна разлика между мъжа и жената в начина, по който възприемат партньора след появата на детето. Когато жената стане майка, тя не спира да има нуждата да бъде жена и любима, но това усещане често бива притъпено от инстинкта. Жената не иска да се отдели от детето, то става център на света и често бива поставено пред партньора. Това гарантира оцеляването на детето, но е изключително затормозяващо за мъжа, защото за разлика от жената, когато мъжът стане родител той не спира да вижда жена си като жена. В повечето случай, дори да се ангажират с грижа за детето, да го обичат и да му се радват, мъжете продължават да виждат жената като отделен от детето елемент и да търсят отделна свързаност с нея. Поради тази причина много често мъжете са склонни по-лесно да делегират грижата за детето на някой друг, за да имат време насаме с майката, докато дамата, дори да усеща и да споделя, че се нужадае от почивка, често намира оправдания и има вътрешна съпротива да се отдели от детето, дори може да обвини мъжа в липса на бащински чувства.
Важно е да знаем, че мъжът и жената обичат и се свързват с детето различно, затова не можем да „мерим” директно чия любов е по-голяма. Важно е също да знаем, че за мъжа (за жената също, но често на по-неосъзнато ниво) интимността остава много важен елемент от връзката след появата на детето. Ако жената не се чувства уверена в тялото си, ако не си позволява да си почине, да се погрижи за себе си и стига до свръх изтощение, което директно убива всеки ресурс за интимност в нея, в мъжа започва да се трупа болка и гняв. Той се чувства отхвърлен, недооценен, самотен. Много мъже се стараят да бъдат максимално подкрепящи и разбиращи към промените в тялото, нуждите и ритъма на жената след раждането и това е прекрасно! Важно е обаче ние, жените да не забравяме, че в една здрава връзка трябва да има всичко – и приятелство, и партньорство, и интимност.
Всеки има своите предизвикателства, слабости и страхове. Не бива да съдим хората, които са ни се доверили да споделим живота им единствено по тези прояви. Това са онези моменти, в които е необходимо по-скоро да покажем защо сме заслужили това доверие, отвръщайки със същото – с вяра в човека. Всеки човек и всяко семейство заслужават подкрепа. А с правилната такава, с достатъчно грижа и любов, и най-стръмните пътища се превръщат в благословия.
С обич,
В.
