На ясла (градина) или не – това е въпросът!

В разгара на лятото има един въпрос, който често кара младите родители да очакват приближаването на есента с тревога, вълнение и куп въпроси. Новата учебна година предстои и много майки и бащи се колебаят дали да пуснат децата си на ясла (градина), кога е подходящият момент за това, какви са плюсовете и минусите от всяко възможно решение.

В тази статия ще отговоря на въпросите по темата, с които младите родители най-често се обръщат към мен. Надявам се това да Ви помогне по-лесно да откриете своето решение и да намерите своя баланс, както личен, така и семеен, защото всеки вариант има две страни и нещата никога не са само положителни или отрицателни.

 

1. Кога е точният момент детето да тръгне на ясла (градина) според възрастта му?

Срещам много различни мнения по темата и като психолог и педагог моята позиция е, че в идеалния случай е добре детето да се отглежда у дома, от мама, до 3-годишна възраст. Базата на това становище се корени в множеството теории и проучвания в областта на психологията и педагогиката, касаещи етапите на развитие и зрялост в живота на човека. Първите 3 години от живота на детето са период на интензивен растеж и развитие във всеки аспект от детското същество. За да се осигури това развитие по най-добрия начин, детето има нужда от близост, подкрепа и присъствие на поне един доверен възрастен, който в най-добрия случай е майката. Периодът от 0 до 3-годишна възраст е период на особено силна привързаност между майката и детето и присъствието на мама, нейната близост и откликване е от изключително значение за развитието на нервната система, физичексото здраве и емоционалния баланс на детето. Това е базата на последващото развитие на новия човек през целия му живот.

От друга страна това е и периодът, през който детето придобива първите си навици за самостоятелност –прохождане, хранене, приучаване към гърне, хигиена, махане на биберона, самостоятелно заспиване, проговаряне и т.н. Всичко това се посреща добре във всяко детско заведение, защото детската самостоятелност предполага по-малко грижи от страна на персонала, за което ще говорим по-подробно в една от следващите точки.

Както казахме, в идеалния вариант детето остава с мама до 3-годишна възраст. НО, ние не живеем според идеала и често нещата в живота ни не се подреждат според него. Да бъде с мама у дома е добре за детето дотолкова, доколкото тя се чувства добре в тази роля. Под „добре” визираме не липсата на предизвикателства, трудности или умора, а по-скоро това, че когато „теглим чертата” е добре майката да бъде във вътрешен мир със себе си по отношение на този ритъм на живот. Ако мама се чувства изолирана, потисната, напрегната, няма ресурс и желание да се свърже с детето, да се занимава с него, копнееща да работи, да бъде активна и целодневната грижа за детето влошава нейното психическо състояние, то тогава по-ранното тръгване на ясла има своите плюсове. За да бъде добре едно дете и да се развива адекватно, е от изключително значение неговите родители и особено неговата майка да бъдат добре, а средата у дома да е спокойна и балансирана. Ако мама целодневно се тревожи за своето професионално развитие, за финансите в семейството или се чувства психически зле от този начин на организация на ежедневието и не открива друго решение, което да я удовлетвори, в някои случай е по-добре тя да се отдели от детето и да се ангажира и с други неща. Разбира се това не изключва потребността на детето от време, грижа и свързаност, но би могло да създаде предпоставки за по-качествени такива.

 

2. Къде детето се развива по-добре – у дома или в яслата (градината)?

Въпрос, по който също често срещам много разнопосочни позиции и затова още в началото ще уточня, че развитието на едно дете е процес, който зависи както от даденостите на детето (темперамент, индивидуални интереси и потребности), така и от средата му (условия, отношение, капацитет на персонала/ родителя, ангажираност и т.н.). Ето защо понякога оставаме с впечатлението, че едни деца се развиват много по-бързо, тръгвайки на ясла рано, а други са пример за стремглаво развитие и „изпреварване” на връстниците си, докато биват отглеждани у дома.

Ако едно дете е по-социално, може да се чувства прекрасно сред своите приятели и педагози в яслата, да научи много нови неща, да придобие прекрасни навици, да ходи с удоволствие и да се прибира щастливо. От друга страна, ако детето е свръх чувствително, например, по-трудно преживява промяната, прекалената стимулация и отделянето, особено преди 3-годишна възраст постъпването в ясла би могло да доведе до забавяне в развитието и негативен стрес със съответните последствия. Всичко това в огромна степен зависи и от средата в детското заведение, разбира се. Има родители, които са изключително ангажирани с развитието на детето си (което също крие опасност от някои негативи) и техните деца изглеждат „по-развити” от онези, които посещават детско заведение, в което липсва подобна ангажираност или обратното. Но както казахме, развитието е комбинация от множество фактори.

 

3. Коя е най-добрата ясла/ градина за моето дете?

Днес сме свидетели на модата на родителите да се предлагат все по-лъскави реклами на детски ясли и градини, в които децата учат по няколко езика, спорт, изкуства, градинарство, готвене и т.н. Всичко това е прекрасно, когато отговаря на истината и е съобразено с възрастта на децата. За съжаление много детски заведения рекламират подобни дейности, но родителите остават разочаровани, когато установят, че в основната част от времето децата стоят пред телевизора, не биват извеждани навън или получават заплахи като „никой няма да дойде да те вземе” или „ще те дам на лошия вълк, ако не заспиш”. Доколко посещението на детско заведение е ползотворно за Вашето дете зависи не само от неговата възраст и характер, но и от самата среда там и най-вече от педагозите. Ако те са ангажирани, любящи, ориентирани към опознаване на индивидуалността на всяко дете и намиране на път към него, независимо от размера на групата, то това може да бъде прекрасна среда дори за по-малките деца и в комбинация с активното присъствие на родителите вечер, детето би могло да расте здраво, щастливо и обгрижвано. Ако обаче преподавателите не са ангажирани с децата, а отговарят за тях само дотолкова, доколкото тяхното физическо оцеляване им е поверено, то тогава развитието на детето може да бъде сериозно застрашено, особено ако то бъде отделено от майката рано.

Затова, когато избираме детско заведение, първото, което трябва да съблюдаваме е как се чувстват децата там. Как се чувстват техните родители. Спокойни ли са, оставяйки децата си там? Как се държат децата у дома? Как се развиват? Как се справят с въвеждане на нови навици – получават ли подкрепа от възпитателите или те предпочитат да облекчат първо собствената си работа, като оставят детето с памперс, оставят го да яде каквото поиска, а когато откаже да спи го заплашват или викат родителите му да си го вземат. Същото важи и по отношение на адаптацията – дали педагозите ще Ви подкрепят за лек и любящ преход, съобразен с темперамента на детето или ще го оставят „да се нареве” и когато започне да проявява агресия или друго проблемно поведение просто ще Ви извикат да си го приберете. За адекватното развитие на детето във всяко детско заведение от ключово значение е да има добра комуникация родител – педагог и те заедно да работят в екип за потребностите на детето.

Разбира се, в нашата реалност понякога самите обстоятелства изключително благоприятстват за това педагозите да не бъдат мотивирани и ангажирани към децата, дори в частните детски заведения, но това не променя огромното значение на тяхната роля не само за адаптацията на детето в това конкретно детско заведение, но и за последващата му адаптация и нагласа към градина и училище.

 

4. Коя е първата стъпка към това да подготвим детето за тръгване на ясла (градина)?

Обикновено родителите започват подготовката с проучване на различни детски заведения и необходимите действия по приемане и записване на детето, а след това пристъпват към разговори с детето, четене на книжки, ролеви игри, постепенна социализация в по-широк кръг и т.н. Всички тези стъпки са много важни и ценни и има редица практики, с които можем да подкрепим детето, съобразно неговата личност. Най-важната първа стъпка за адаптацията на детето обаче е насочена не към него, а към родителя! Ако родителите са в конфликт дали да пуснат детето или не. Ако мама го изпраща всяка сутрин със свито сърце, чувство на тревога и вина, ако тайничко ѝ се иска да не го пуска и се страхува, че детето ще се дистанцира от нея… всички тези тревоги и страхове се предават на детето. Децата общуват с нас на много нива, изключително интуитивно. Те са огледало на нашите мисли и емоции, на нашите страхове. Ако ние сме спокойни и те ще спокойни. Ако ние сме готови да ги пуснем да направят следващата крачка към самостоятелността и те ще тръпнат да я направят. В противен случай ни очакват проблеми в адаптацията, чести боледувания, поведенчески кризи, кризи на развитието и т.н. Разбира се всяко семейство и най-вече всяка майка има своите тревоги и страхове за тази нова стъпка. Това е естествено. Всяко дете има своя период на адаптация, без значение дали той ще бъде няколко дни или няколко месеца, защото такива случаи също има. Важното е родителят да работи със своята готовност, емоции и осъзнатост в процеса, за да бъде стабилна опора за промяната, която преживява и чрез която израства детето му.

 

5. Как да знам дали детето ми е готово за ясла (градина)?

Като цяло сигналите за готовност могат да бъдат различни за всяко дете с оглед неговата личност и средата на отглеждане. Например, ако едно дете по цял ден е сред връстници на площадката, у дома често гостуват приятелски семейства с деца, ако детето лесно се заиграва, отпуска се пред други хора, само търси контакт, то по всяка вероятност и адаптацията ще е по-лесна. Ако детето се отглежда изолирано или самото то трудно приема нови хора, други деца, нови ситуации, то вероятно адаптацията ще отнеме повече време, но това не е задължително. Излизайки от обичайната среда децата откриват нови страни на личността си и съвсем несъзнателно следват вътрешния си порив за изследване търсене на близост и доверие, които са основни елементи на процеса по социализация.

Обичайно родителите съблюдават придобиването на някои навици, които споменахме в началото на статията – махане на пелените, самостоятелно хранене, заспиване, хигиена и т.н. Това обаче не е гаранция, че детето ще се адаптира лесно, просто в някои апекти би могло да улесни процеса за всички страни в него – родител, педагог, дете. Има родители, които по една или друга причина изчакват детето да порасне и в един момент, преминавайки през различни етапи на своето социално развитие, то заявява своя интерес и желание да бъде част от група, например да ходи на училище, дори да е още на 4 г. Това е прекрасен момент да осигурим нуждата свобода  и възможност за плавен преход.

 

6. Добра майка ли съм, ако избера да се върна на работа толкова рано?

Въпрос, който кара много майки да се обвиняват и да се съмняват в себе си. Без значение дали копнеят за малко спокойствие извън ежедневната рутина с дете у дома, дали им липсва динамиката и социалната среда на работа или просто се нуждаят от финанси. Последните проучвания на майки от цял свят показват, че ако майката ходи на работа с удоволствие, ако това ѝ носи удовлетворение, чувство за стойност, задоволяване на личностни и професионални потребности и в същото време успява да отдели ежедневно качествено време на детето си – в близост, игри, разговори (изключваме домакинските задължения и телефона, които често ни пречат да се свържем с децата), то то може да расте здраво и щастливо. Ако у дома цари спокойствие и удовлетворение от разпределението на ролите, ако има запазено семейно време и време за детето, ако детето посещава детско заведение, в което получава нужната подкрепа, обич и внимание, то изследванията показват, че това е по-пълноценна среда за него от онази, в която мама е у дома по цял ден, но е потисната, притеснена, гневна или изтормозена и присъства физически ежеминутно в живота на детето, но е емоционално отсъстваща, потънала в своите мисли, тревоги и съжаления.

Това е още един пример, който доказва, че за да процъфтяват децата ни е важно да правим не просто слепи жертви за тях, а осъзнати избори – да се погрижим за психическото си благополучие, да се развиваме личностно и професионално, за да изпитваме удовлетворение от живота, който водим. Тогава децата ни са заобиколени от положителна и градивна динамика, успяваме да се свържем с тях и не на последно място им даваме пример, че щастливият и успешен човек не е идеалният човек, а онзи, който успява да чуе себе си, за да намери и път към другите. Разбира се отново наша е и отговорността, връщайки се на работа да намерим или изградим за себе си онази професионална среда, в която освен да инвестираме усилията си, можем да захраним и личността си, а не да се прибираме у дома още по-изцедени и потиснати, защото тогава, съвсем естествено, няма как да се свържем с децата си и нямаме ресурс, който да споделим с тях. Да поставяме адекватни изисквания и очаквания към себе си, защото майката, която работи, логично няма как да свърши всичко онова, което би могла майката, която е у дома, отдадена на домакинството си и обратното. Важно е да изградим личния си баланс и да оставим пространство за гъвкавост. Важно е да знаем, че това отнема много време понякога. Важно е да забелязваме кои очаквания са си наши и кои чужди и да поставяме ясни граници, защото независимо дали работим или не – у дома ни чака семейство, което се нуждае от нас, защото сме важна част от него.

 

С обич,

В.