Няколко начина, по които майките могат да саботират връзката на бащата с детето

В консултативната си практика често срещам майки, които споделят своето разочарование от пасивната роля на бащата в отглеждането на децата. Те се опитват да провокират в своите партньори повече ангажираност, свързаност и отклик към децата, а в не малко случаи сами отчитат негативите от липсата на активната бащинска роля през преживяванията и поведението на децата си.

Това са деликатни и сложни ситуации в семейната динамика, които най-често са предшествани от дисбаланс в динамиката между самите родители, както и в някои индивидуални преживявания, модели и характеристики, които всеки от тях привнася в родителството.

Макар жените често да имат по-фин усет за липсата на баланс в отношенията и за дисфункциите в тях, особено когато станат майки, те не са способни да ги коригират едностранно. Всеки от партньорите обаче има свое поле на отговорност в семейната динамика. То обхваща нещата, които са в негов личен контрол, които той привнася в тази динамика и с които оказва влияение върху нея и върху останалите участници в нея.

Майката, бидейки първата връзка на детето с живота и света около него е и основоположник на връзката му с останалите значими хора, в това число и с бащата. Ето защо, наред с индивидуалността на самия баща, ключови за разгръщането на неговата роля са и отношенията с майката и на майката към него.  Нерядко майките, които споделят за липсата на подкрепа, активност или отговорност от страна на бащите, всъщност несъзнателно ги изключват или поставят невидима бариера между тях и децата. Паралено с това много бащи споделят, че имат желание да участват активно в грижата за децата си, но се чувстват „недопуснати“. В такива случаи, една от най-важните стъпки в разрешаване на трудностите е именно осветяването на ролята на майката и нейното участие в задаването на динамиката такава, каквато е.

Тук ще направим уточнението, че в повечето случаи говорим за несъзнателни действия от страна на майките и целта на тази статия не е да обвиняваме или да съдим, а да внесем повече яснота, осъзнаване и да разгърнем едно разширено поле за развитие както на отделните личности в семейството, така и на самата семейна динамика.

Ето някои от начините, по които майките могат да саботират връзката между баща и дете:

1. Отхвърляне и неуважение към бащата

Ако майката не уважава бащата, а не рядко и мъжете като цяло. Ако отхвърля бащата като мъж или човек. Ако си повтаря „Защо точно ти си баща на детето ми?“ или „Съжалявам, че ти родих деца!“. Ако е неспособна да намери нещо хубаво в бащата на детето. Ако гласно или негласно непрестанно го съди, упреква или съжалява. Ако говори грубо, неуважително или се оплаква от него в негово отсъствие пред детето. Ако търси подкрепа в детето срещу бащата. Това цялостно отхвърляне и неуважение изпраща едно понякога явно, друг път добре завоалирано, но все пак много осезаемо и категорично за детето послание, че неговият баща не е добър. На такъв баща не можеш да се облегнеш и довериш. Следователно – от него не можеш да приемаш и да учиш. И още повече – до такъв баща не можеш да се доближиш, защото това неминуемо ще предизвика недоволството на мама, а може би и нейното отхвърляне. А какво по-страшно за едно дете, от това да бъде отхвърлено от майка си, която е източника на живота?

Отхвърлянето на бащата, неговото постоянно неодобрение, често не са свързани само с личността на този конкретен мъж. Обичайно жените, които имат такива нагласи към човека до себе си, имат нерешени въпроси с мъжете и отношението към тях като изначално. Понякога това е свързано с тежко преживяване в миналото или е модел, възприет от семейната динамика в тяхното детство, където мама е била „силната“, а татко „за нищо не става“.

Какво се случва, когато майката несъзнателно отхвърля бащата по някаква причина?

Детето се страхува да се доближи до него. Много често такива деца стават „прилепчиви“ към майката. Особено ако са момчета, те често срещат трудности във връзката и отношението към самите себе си, нерядко имат проблеми с контрола на гнева и дисциплината в дългосрочен план.  Отхвърлянето на бащата е отхвърляне на онази част у самото дете, което то е „взело“ и носи от баща си. А това води до дълбок и несъзнаван вътрешен конфликт в самото дете със серизони последици. Момчетата не могат да се свържат с „мъжкото“ в себе си, да го опознаят по здравословен начин, защото това е една от основните функции на бащината роля. Момичетата имат трудности в здравословния избор на партньор, често са склонни да толерират токсични отношения или да попаднат в капана на ранни и хаотични интимни връзки.

Как да подходим в тези ситуации?

Тук е много важно да се работи както върху динамиката в партньорските отношения между мъжа и жената, така и в частност с майката и нейните нагласи, убеждения и трудности във връзката с партньора. Особено важно е да има такава преработка при майката и в случаите, в които бащата отсъства – не желае да се включва, родителите са разделени, има конфликт и нагнетени болезнени чувства между родителите и т.н. Повечето майки в такива случаи смятат подобна преработка за невъзможна или я разчитат като несправедлив компромис от тяхна страна към бащата. Тук обаче не се касае за „оправдаване“ или „оневиняване“ на бащата, а за изграждане на отношение в майката, което позволява пълно приемане и здрава връзка с детето, предвид факта, че то носи в себе си и мама, и татко. Безкрайно важно е майката да успее да изгради здравословна нагласа към бащата като роля и към мъжкия свят като цяло, независмо от своя специфичен опит, защото само по този начин детето ще има възможността на свой ред да изгради здравословно отношение към себе си и мъжкия свят. Отношенията с бащата, конфликтите и трудностите, които имаме с него не бива да са обект на разговори пред детето и с детето, особено в ранна възраст. Много важно е родителите да правят разлика между отношенията с другия родител и детско-родителските отношения.

2. Поучаване и критика към бащата

Майчинството често е съпроводено с един парадокс. Съвременната майка почти постоянно се пита дали постъпва правилно в една или друга ситуация, изпитва колебания, страх от грешка, несигурност. Паралелно с това обаче, когато се отнася до намесата на други хора, в това число и бащата на детето, тя също толкова често подхожда с убеждението, че тя знае най-добре. Колкото по-неуверени сме в себе си, толкова по-трудно можем да се доверим и на другите. В комбинация с това, че днес имаме лесен достъп до огромни количества информация, касаеща отглеждането и възпитанието на детето, майките често влизат в ролята на учители и критици на бащите на децата си. И нерядко това се случва пред очите на самите деца. Защо сега му говориш така? Не, това не се прави така? Защо му облече тези дрехи? Защо му даваш това, опасно е?

Разбира се, понякога майките имат своите основания за тревога. Въпросът е обаче как изразяват тази тревога спрямо бащата на детето. Дали това се случва в уважителен диалог в отсъствието на детето или се превръща в едно постоянно напомняне, критикуване, коригиране на бащата, като тъмен облак, надвиснал над рамото му, пред самото дете. Много често бащи споделят, че те всъщност имат огромно желание да се включват акивно в грижата за детето, но каквото и да направят винаги е „грешно“. Понякога майката може неволно да се превърне в конкурент на бащата, да влезе в борбата за власт или да се отнася с него като с поредното дете в семейството. Този дисбалан не остава незабелязан от децата.

Какво се случва, когато бащата бива постоянно коригиран или съден за начина, по който се грижи за детето?

На първо място – накърнява се достойството на бащата. Това е сигнал, че той не се справя, ненужен е, безполезен е, не е приет. В такива ситуации мъжете обикновено имат два изхода – с времето те или абдикират и спират да полагат усилия, или започват да агресират срещу критиката.

По отношение на детето се накърнява авторитета на бащата и по този начин се опорочават негови основни функции – да внася структура, ред, правила и граници в семейната динамика. Много често майките в тези сутуации споделят, че имат много трудности с възпитанието и дисциплината при децата, че те не чуват никого, че агресират, а бащата „нищо не прави“.

Как да подходим в тези сутиации?

Ако майкта има страхове или съмнения относно бащата е важно те да бъдат дискутирани уважително извън присъствието на детето. В някои случаи бащите отказват такъв тип дискусии и постъпват много авторитарно, което може да бъде мъчително за майката, а и за детето. Тогава е добра идея да потърсим външна подкрепа, която да ни помогне да се справим както с дезинформацията по определени теми в родителството, така и да послужи като медиатор в процеса на търсене на баланс между ролите. Важно е да помним, че няма по-важен родител. Двете роли са еднакво важни и нужни на детето, но не са еднакви като функции и реализация, затова е важно да се изгради баланс между тях. Това започва с поставянето на общи, базови принципи и правила, съобразени с личността и динамиката на всеки родител.

3. Очакването бащата да се държи като майката

Както споменахме, днес живеем в ерата на четящите родители или по-точно – на четящите майки. От една страна това е чудесно, стига, като всяко друго нещо, да се практикува с мярка, отговорност и осъзнатост. Малко майки си дават сметка, че литературата за родителство се пише най-вече за майки. И това неслучайно е така. Жените са силно ангажирани и ориентирани към емоционалния свят, личностното развитие, семейната динамика и съхранението на отношенията в общността и това е резултат от продължителния ни процес на еволюция до днес.

Заедно с това обаче, жените имат и свои специфични начини за справяне с проблеми и предизвикателства в гореизброените области. Мъжете от своя страна започнаха да участват активно в семейния живот и динамика съвсем отскоро. Паралелно с това, те също имат и своя специфична роля и подходи. Когато майките се позовават на методи и подходи, характерни за женската, за майчинската роля и очакват бащата да действа по същия начин, вярвайки, че това е „правилният начин“, на практика се получава едно объркване в ролите, което внася хаос в цялата динамика. Мъжът не се чувства на място. Жената го критикува постоянно. Детето се чувства объркано, защото инстинктивно има едни очаквания към всяка отделна роля, а на практика те се разминават с реалността.

Какво се случва когато майката очаква бащата да действа като нея?

Обичайно бащите изобщо не се чувстват в свои води. Това ги демотивира и често води до конфликти в родителската двойка и съвсем естествено до трудности във връзката и възпитанието на детето. В дългосрочен план прекаленото фокусиране върху външните решения, идващи от книги, специалисти, чужди съвети, които НЕ СА адаптирани към личността на родителите и тяхната специфична динамика у дома, води до вътрешни конфликти, хаотични подходи и до едно „приспиване“ на интуицията на всеки от родителите, което е в основата на много от проблемите, които днес имаме във връзката родител – дете. Често споделям с моите клиенти, че понякога именно фактът, че бащите не се фокусират толкова върху четенето и външните съвети, ги прави много по-обективни наблюдатели на проблемите, както и много по-интуитивни в намирането на решения. Също така, очакването към когото и да било от родителите да действа идентично с другия, е в пълен разрез с автентичността на съответния родител и води до криза на доверие между него и детето. Родителят демонстрира външно едно поведение, което обаче не е естествено и присъщо за него и детето го усеща. Това поражда недоверие и тревожност в детето.

Какво можем да направим в тези ситуации?

На първо място да си напомним отново за различните роли на всеки от родителите и да работим върху умението да подхождаме с уважение към този факт. Не да се съревноваваме, а да се допълваме. Откритата комуникация е ключова за опознаването на ролята на другия, за начините, по които можем да взаимодействаме с нея и да я подкрепяме в сътрудничество. Не на последно място е важно всеки от родителите да работи със своите страхове и ограничения.

4. Недоверието към бащата

Както при липсата на уважение и постоянна критика, недоверието към бащата често се проявява като един прекомерен контрол над връзката баща – дете. Понякога майките не си дават сметка, че бащата и детето имат нужда да изградят своята специална връзка по своя начин и се нуждаят от време и пространство за това. Бащата може и е нужно да даде на детето онези неща от мъжкия свят, които майката не може и затова той трябва да разполага с нейното доверие в този процес, за да може да се довери и да се доближи до него спокойно и сигурно и детето. Нерядко бащите споделят, че поведението на детето към тях и като цяло много се променя в зависимост от това дали майката присъства или не. И това е напълно нормално. Бащата се нуждае от свобода, за да влезе в своята роля, а детето – за да опознае тази роля и бащиния и мъжкия свят през нея. Ако мама постоянно „бди“ и направлява този процес, то той не може да се разгърне адекватно.

Какво се случва когато майката изпитва недоверие към бащата?

Бащата не може да се свърже адекватно с детето. Връзката е хаотична и несигурна. Неговата роля и намеса са ограничени, натоварени със страх и очаквания и това се усеща от всички. С времето бащата губи мотивация, а детето започва да изпитва смесица от страх, гняв и несигурност към него, защото то инстинктивно се нуждае от тази връзка, но не може да зададе нейните параметри само.

Как можем да си помогнем в тези случаи?

Както и в останалите ситуации – важна е комуникацията между родителите. Разделяйте ангажиментите, подкрепяйте се взаимно, не само в практическото изпълнение на задачите, но и в емоционалне аспект. Не забравяйте, че всеки от Вас се учи и среща трудности. Учете се на търпение и доверие към другия с малки стъпки, като постепенно оставяте все повече пространство на другия. Основополагаща е и личната преработка. Доверието към другия, способността да даваме пространство, са ключови за здравата връзка не само с партньора, но и със самите нас, със света и с живота. Проблемите, свързани с тях обичайно не се проявяват само в един аспект, просто родителството ги прави много осезаеми и е добър повод и основание за една по-сериозна и дълбочинна преработка, която да ни спести други проблеми занапред.

5. Поставянето на детето в центъра на семейната динамика.

Всички знаем колко много се променя животът на една двойка, когато у дома се появи дете. Еволюцията на семейството е довела до това, че днес все по-често децата се поставят на преден план в семейната динамика, докато родителите, техните потребности, отношения и роли остават на втори план. Това изместване има сериозни последици както за отношенията между партньорите, така и за развитието на детето. Важно е да помним, че за да го има детето, първо ги е имало родителите и връзката между тях. Също така, здравите родителски отношения са базата за сигурна, безопасна и здравословна среда за растеж и развитие на детето и именно поради тази причина детето не бива да се превръща в ядро на връзката. Такова йерархично изместване води до дисфункции, не само в отношенията между партньорите, но и в отношенията с детето и с начина, по който то се свързва с всеки един от родителите си.

Какво се случва когато детето се превърне в „център на света“?

Капризите и желанията на детето често биват обърквани с базови нужди и потребности. Детето става „голямо“, то води и диктува правилата, а родителите стават „малки“- те изпълняват и следват. Нерядко един от родителите (поради предходни дисфункции) поставя детето в ролята на „партньор“ или прави „коалиция“ с детето, а другия родител бива изместен. Това има сериозни последици за развитието на личноста на детето, както и за качеството на връзките, в това число и интимните такива, които ще изгражда като зряла личност.

Как да си помогнем в тези ситуации?

Важно е да се грижим за йерархията и баланса в отношенията в семейството и най-вече да се научим да го правим в новите условия, в които тези отношения се намират след появата на детето/ децата. Често родителите, при които тази йерархия се „размива“ изпитват липса на зрялост, която се проявява в много и различни аспекти от живота им и е нужно да на първо място да се погрижат за своето „порастване“.

В края на тази статия отново ще напомня, че нейната цел не е да да осъжда майки или бащи. Идеални хора няма, идеални родители още по-малко. Всички се учим и растем постоянно и ако го правим с желание и осъзнатост, този процес става много по-лесен и ползотворен за всички ни. Има редица случаи, в които майките с готовност вършат своята „работа“ върху себе си и въпреки това бащите отказват да сътрудничат, израстват и лекуват в себе си онези страни, които се оказват дисфункционални или дори токсични за семействата им. Съществуват и не малко ситуации, в които тези роли са разменени. Ние не можем да дирижираме развитието и промяната на друг човек, но сме отговорни за своето участие в динамиката ни с другите и когато сме готови да бъдем осъзнати и активни в грижата за тази своя роля, повишаваме значително шансовете за осигуряване както на нашето собствено благополучие, така и за това на децата ни.

 Този материал няма претенциите да изчерпва значимостта, проявлението или дисфункциите в нито една от двете родителски роли, а единствено да насочи вниманието и да даде някои посоки за размисъл и подкрепа по отношение на част от ситуациите, с които най-често се срещам в практиката си.

С обич,

В.