Първите седем – моята среда е моята личност

В предходните статии, посветени на първия етап от детското развитие (периодът до 7-годишна възраст), говорихме за силната „попивателна” способност на детското съзнание. В най-ранна възраст децата съпреживяват света много по-различно от нас, възрастните, тъй като тяхното съзнание функционира по различен начин, а сетивната им система е много по-отворена и функционира в своята цялост. Детето опознава света като го съпреживява с цялото си същество. Неговата сетивна система е изключително активна и реагира на всеки „дразнител” от средата, която го заобикаля. Опознавайки света около себе си, детето всъщност създава себе си. И всеки елемент от света, който заобикаля детето, белязва неговото развитие – както физическото, така и психо-емоционалното.

Чували сме да казват, че средата е всичко за едно дете. Колко често обаче се замисляме защо е така и по какъв начин средата оставя своя отпечатък върху нашата личност още в самото начало на нейното развитие. В предходния материал говорихме за имитацията и повторението като основни похвати за възприемане, учене и развитие на детето. Важно е обаче да отбележим, че детето не просто вижда и имитира дадено поведение, думи, действия, произведени от заобикалящата го среда – то ги попива! Те белязват неговото физическо и психическо развитие. Когато говорим за среда, в която расте детето, обикновено визираме две условни категории характеристики:

1. материални – какво осигуряваме на детето от материална гледна точка – качествена храна, безопасна, топла, уютна среда, пространство за игра и развитие, хигиенни елементи, дрешки, играчки, развлечения и т.н.
2. нематериални – тук включваме семейните отношения – в оптималния случай детето се отглежда от двамата си родители, общува с други близки и роднини, с дечица на своята възраст, с преподаватели и възпитатели и тук определящи са отношенията между тези хора и тяхното отношение към детето, нивата на стрес, евентуалните прояви на агресия, наличните и липсващи ценности.

В днешното материално общество все повече се концентрираме върху първата група от фактори и дори често забравяме, че тяхното количество не винаги е определящо за качеството на средата, от която реално се нуждае детето – купуваме много играчки, но не възпитаваме градивни навици, търпение, умение детето да уважава и пази, да проявява въображение в игрите си и т.н. Презадоволяваме прищевките му за храна, но често избираме нездравословна такава, пропускаме да създадем градивни навици на хранене или дори самите ние се превръщаме в деградивне пример за това. Опитваме да компенсираме липсата на внимание, близост, емпатия и реално споделено време чрез дрехи, играчки, скъпи устройства и т.н.Ето защо е важно да осъзнаем, че двата основни елемента на средата не могат да съществуват самостоятелно. Дори обратното – те трябва да са винаги в относителен взаимен баланс за постигане на оптимално градивна и здравословна среда. Както едно дете трудно може да оцелее без храна, без топли дрехи, без лекарства и хигиена, без значение колко възпитани, спокойни и мили към него са родителите му, така и наличието на много материални блага, дори презадоволяването, което наблюдаваме днес, не е достатъчно да възпита добър, достоен и здрав човек, ако хората, с които е заобиколен го неглижират, дават негативен пример или пораждат у него често усещане за страх, липса на сигурност, грубост и стрес.

Знаем, например, че в най-ранна детска възраст се развиват активно всички органи и системи в тялото ни и те всички се влияят изключително силно от заобикалящата ни среда. Информацията, която се трупа в нашите клетки още от мига на зачеването, както и през първите ни 7 години (а дори и след това) е основополагаща за нашето здраве, за заболяванията, от които бихме могли да страдаме, за оздравителните механизми на нашето физическо тяло и на нашата психика. Но не само в аспект на екологично чиста среда, здравословно хранене и хигиена. Разбира се, тези фактори са изключително важни, но тук говорим и за нещо повече – говорим за психо-емоционалния баланс на средата, в която расте малкото дете. Децата, които живеят в среда на повишени нива на стрес – скандали, крясъци, нервни или агресивни родители, физически или психически тормоз, страх, несигурност, унижения, носят не само психологически, но и физическите последствия от това. Има множество изследвания, които доказват връзката между различните негативни емоции и травматични преживявания и последващи заболявания, увреждания или слабости в конкретни органи и системи. Сами можете да си представите какви последствия настъпват, когато това се случва още на етап развитие функциите на нашето тяло. Перманентна секреция на стресови хормони, негативно засягане на нормания ритъм на сърдечна дейност и дишане в момент на стрес или страх могат до доведат до редица увреждания на сърдечно-съдовата, дихателната, ендокрийната система и т.н. Не е изненадващо, че в съвременния начин на живот все повече млади хора боледуват от хронични и дори злокачествени заболявания, нали? Не е изненадващо, че все повече малки деца са болнави, имат проблемно развитие или поведенчески разстройства. Важно е като родители да бъдем осъзнати не само за физическата грижа към децата си – да бъдат нахранени добре, облечени, чистички, но също и за грижата за тяхната психика и емоции, защото, както са казали хората, здравото тяло има нужда от здрав дух.

Какво научават децата от заобикалящата ги среда в своето ранно детство?

На първо място средата е определяща за това какви личности ще бъдем ние – нашите убеждения, начина, по който подхождаме към новите предизвикателства, към разрешаването на конфликти, към стресовите ситуации в живота, дори към собствените си грешки в голяма степен зависи от моделите, които заучаваме и имитираме несъзнателно в тази възраст. Дали ще бъдем плахи или решителни, дали ще вярваме в себе си или ще избягваме новите неща и рисковете на всяка цена. Дали ще живеем с отворено към света сърце или в своя, свита паралелна (не)реалност на съществуване в страх и ограничения от новото.

Средата в ранното детство възпитава и базата на нашето самоуважение, чувство за стойност и отношение към самите себе си – „Обичан ли съм? Заслужавам ли любов? Достоен ли съм за внимание? Мога ли да вярвам в себе си? Имам ли право на щастие? Имам ли право да искам и да получавам от живота?'“Отговорите на тези и много други въпроси откриваме именно в ранното детство и отношението на най-близките ни хора към нас.

Навиците ни, грижата за себе си, здравословното хранене, хигиената, отношението към спорта, здравето, ученето и себеразвитието също се полагат съвсем рано и се изграждат на базата на модела „попивай и имитирай”. Дали детето ще възпита отговорност, постоянство и грижа към себе си, дали ще бъде дисциплинирано в живота си и какъв ход ще избира за постигане на своите цели, са неща, които подсъзнателно отново възприемаме от примерите в нашата среда.

Отношенията ни със заобикалящия ни свят и хората в него – дали ще бъдем отворени за нови възможности и предизвикателства, дали ще поемаме рискове, дали ще се доверяваме лесно и ще създаваме здрави и градивни връзки с другите, колко адаптивни и открити ще бъдем. Ще умеем ли да обичаме истински, градивно, така че да развиваме и себе си, и хората, които обичаме, или ще създаваме връзки на базата на зависимост, манипулация и страх. И разбира се – как ще възпитаваме децата си един ден.

В желанието си да дадем най-доброто на своите деца често се опитваме да запълним празнини от своето детство, проектираме своите травми (например: аз не съм имал това или онова), да оправдаем грешките си (липса на градивна връзка с другия родител, прекомерно много стрес и натоварване на работа и т.н.) и лесно забравяме, че всяка нова личност идва на този свят да следва свой път, а не нашия. И всяка нова личност има за цел да задоволява своите потребности, а не нашите, да остави своя принос, а не да оправдае нашия. Важно е да помним, че децата ни могат да възприемат света по различен начин от нас и много често онова, което ние държим да им покажем, не е онова, което те търсят да „попият”. Важно е да отделяме внимание на „невидимите” детайли от деня, онези, за които в стреса на ежедневието често не си даваме сметка колко голямо значение имат – начина, по който общуваме с околните, как реагираме на стрес, колко лесно се предаваме, докъде сме готови да стигне в желанието си да постигнем нещо, колко споделено време имаме ( такова, в което наистина сме посветени на това да „чуваме” и „виждаме” детето). Често казваме, че децата „попиват” точно онова, на което не ги учим – нашите нервни изблици, нашите грешки. Това е така, защото в тези моменти ние често сме наситени с най-ного емоция, най-автентични сме. А децата усещат и са привлечени именно от това – не от играчките, претрупаните с дрехи гардероби, а от нашата автентичност, от човешкото, което има и положителни, и отрицателни черти и от което се учат как да оцеляват в заобикалящия ги свят. А той далеч не е черно-бял, както мнозина възрастни все още смятат. Важно е да си напомняме, че най-важните елементи от средата, която създаваме за малкото дете са добротата, споделеното време и любовта. Те невинаги ще ни предпазват от допускането на грешки (а и не е нужно), но ще трансформират нашите грешки в опитност и мъдрост и за нас, и за нашите деца.

С обич,

В.